Има парадокс в сърцето на глобалното финансиране. Американският дял от световната икономика се понижава в продължение на десетилетия, а сега президентът Доналд Тръмп все повече оттегля САЩ от ролята им на глобален изпълнителен директор, пише Bloomberg.

И все пак щатският долар остава, както се казва, „всемогъщ”.

„Американската изключителност никога не е била толкова очевидна”, посочва Рухир Шарма, ръководител за развиващите се пазари и главен глобален стратег в „Morgan Stanley Investment Management”.

Според последната оценка на Европейската централна банка, в долари са деноминирани  две трети от международните дългове и по-голямата част от световните валутни резерви. Суровините като петрол, стомана и злато се оценяват в долари, а не в йени или евро.

Когато сомалийските пирати превземат кораб в морето те искат долари. Дори ефектът на санкциите, налагани от САЩ, се базира на американската валута.

Не е преувеличено да се каже, че влиянието на долара е поне толкова ценно за Вашингтон, колкото няколко бойни групи със самолетоносачи.

Сега обаче нещата започват да се променят. Жан-Клод Юнкер, президентът на Европейската комисия, заяви през септември, че е „абсурдно” европейските компании да купуват европейски самолети с американската валута вместо с евро.

Русия понижи доларовите си резерви през тази година, с твърдението, че зелените пари „стават рисков инструмент”.

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер заяви пред репортери през август, че иска финансови инструменти, които са „напълно независими” от САЩ, добавяйки: „Искам Европа да бъде суверенен континент, а не васал”.

Тази промяна на отношението спрямо долара не е добра новина за САЩ.

Те могат да загубят своята, по думите на Валери Жискар д’Естенг, „прекомерна привилегия” в глобалното финансиране.

Последната глобална криза показа силата на долара. Въпреки че тя тръгна от САЩ инвеститорите потърсиха убежище именно в американската валута.

Според Бари Ейхънгрийн от Калифорнийския университет в Бъркли, въпреки че ерозията на доларовия статут ще отнеме години, САЩ вече не могат да приемат своето превъзходство за даденост.

Най-непосредственият риск за долара идва от опита на Европейския съюз да заобиколи санкциите срещу Иран

чрез специален фонд с помощта на Китай и Русия. Това е безпрецедентен случай на сътрудничество, насочен срещу волята на САЩ. Напредъкът обаче бавен, така че няма да има готовност навреме, за да се облекчат дори санкциите срещу Техеран, които влизат в сила през ноември, смята Карстен Бржески, бивш служител на Европейската комисия, който сега е главен икономист на ING-DiBa.

Всъщност, съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Болтън не приема сериозно европейския план, като след края на заседанието на Общото събрание на ООН в края на септември посочи, че ЕС е „силен в реториката и слаб в последващите действия”.

Доларът е силен, защото неговите конкуренти са слаби. 

Еврото представлява паричен съюз без централно данъчно облагане и финансов министър. В Китай властва комунистическа партия, която е предпазлива към отварянето на пазара, необходимо за една глобална валута. Япония пък от години се намира в демографска криза.

Най-голямото дългосрочно предизвикателство за доларовото положение обаче е това, което икономистите наричат парадокса на „Трифин”.

Белгийско-американският икономист Робърт Трифин отбелязва през 1959 г., че САЩ, доставяйки пари на останалата част от света, трябва да се справят с дефицит в търговията. Търговските им партньори съхраняват доларите, които печелят от износа, в резервните си сметки, вместо да ги изразходват за американски стоки и услуги. В крайна сметка хроничният дефицит подкопава доверието в долара. Точно този процес накара президента Ричард Никсън да изостави златния стандарт през 1971 г.

„Сега казват, не е проблем, че дългът ни не е гарантиран със злато. Но дългът в крайна сметка е гарантиран от стоките и услугите, които една икономика произвежда. А нашият дял от световния брутен вътрешен продукт се свива”, смята икономистът от Харвард Кармен Рейнхарт.

Дългът позволява на американците колективно да консумират повече, отколкото произвеждат.

Но външното търсене на долари повишава обменния курс, правейки американските продукти по-малко конкурентни на световните пазари. А натрупването на долари извън САЩ представлява прехвърляне на богатство към други държави. Всичко това се крепи на доверие, влияние, доминиращата роля на САЩ в международните институции и военна сила.

Страните, които разчитат на американския ядрен чадър, като Япония и Германия, имат много по-голям дял на доларате в своите валутни резерви, отколкото държавите, притежаващи собствен ядрен арсенал.

Но както призна и бившият финансов министър на САЩ Джак Лю през 2016 г., когато още заемаше поста, колкото по силно Вашингтон използва долара за налагане на външната си политика, толкова по-голям е рискът останалите държави да преминат към други резервни валути.

СНИМКА tyachivnews.in.ua
ИЗТОЧНИК vesti.bg