Българите от Западните покрайнини: Ньойският договор е недействителен, трябва да се преразгледа

За нас Ньойският договор е недействителен поради редица обстоятелства, особено от юридически характер. Този договор принадлежи на миналото. По времето, когато е подписан след Първата световна война, се е решило България да бъде наказана и унизена. Днешните политически реалности са съвсем други.
Това е позицията на Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград”, Сърбия.
В неговата позиция се казва още:
босилеград
„Днес Ньойският договор е една небивалица, която служи като правно основание за провеждане на обезбългаряване и обезлюдяване на Западните покрайнини, което е престъпление. Самият договор и неговите клаузи почиват на измами, фалшифицирани документи и факти. Всичко това допринася за неговото изпадане извън контекста на времето и историята. Ньойският договор днес не може да бъде основание тези територии да бъдат подчинени, а част от народа ни – подложен на изтребление. Убеден съм, че неговото преразглеждане престои. Отговорността на българските политици е да говорят непрекъснато за това, за да се стигне до решения, които да направят условията за живот на хората от Западните покрайнини по-нормални.
Защото ние не можем да приемем, че в една обединена Европа, която почива на други принципи и ценности днес, в сравнение с началото на 20 век, може да се допуска такова драстично разделение – на потисници и потиснати. А и да се приема за нормално част от народ да бъде осъден на изчезване.
Защото Ньойския договор постави част от българите в пълна изолация, в която те нямат възможности нито за свободно икономическо развитие, нито за оцеляване на националната им културна идентичност.
Съвременните българки политици като че ли напоследък по-често поставят този въпрос при срещите си със сръбските си колеги на високо равнище. Аз обаче се съмнявам, че от сръбска страна те срещат достатъчно искрени събеседници, които да имат воля проблемът да бъде решен. И то по начина, който налага новото време и новите условия за спазване на правата на отделния човек и на малцинствата.
Ние, живеещите в Западните покрайнини, след 97 г. останахме от 64 000 души през 1962 г. едва 18 500 души, от които само 13 000 говорят български език, според официалната статистика. Общините, населени с българи, са най-изостаналите в региона. Това показва ясна тенденция накъде върви българското малцинство – то е обречено на изчезване, на гибел, на емигриране. Имаме застаряване във възрастовата структура на населението, висока смъртност и ниска раждаемост. Тези факти не предполагат нито развитие, нямат нищо общо с ценностите на демократичните европейски държави, а ние претендираме да сме част от тях. Решаването на проблема на Западните покрайнини е част от европеизацията и на България, и на Сърбия, и… на самата Европа. Както е и част от пътя за омиротворяването на Балканите.
КИЦ „Босилеград” протестира против политиката на изолационизъм на Западните български покрайнини и против бездействието на българските и сръбските правителства, които не успяха да намерят решения за нормален живот и развитие на българите в новите условия след разпадането на бивша Югославия и появата на европейските интеграционни процеси.
Обръщаме се към всички български културно-просветни организации и сдружения в България и по света, към всички български родолюбци, към всички хора на културата, изкуството и спорта, на 27 ноември да се солидаризират с борбата на българските организации в Западните покрайнини и навсякъде, където се намират по света да изразят протест и да осъдят престъпният Ньойски договор, който обрече българите на запад от границата на гибел. За по-малко от един век загубихме четири пети от населението, а останалите сме на доизживяване в условията на хуманитарна катастрофа и изолация“.
„Несъвършенствата в Ньойския договор, от подписването на който се навършват 97 години, са свързани не само с неговата ратификация, но и с подготовката на клаузите, тъй като при регулирането на българския въпрос са извършени редица нарушения. Включително и при подготовката на доказателствения материал, който аргументира сръбските искания спрямо България“, заяви проф. Лозан Митев от Обществено движение „Западни покрайнини”. „Това е изключително важен компонент от противоречията – ние успяхме да открием достатъчно документи за оспорването на същността на това споразумение. То няма характер на договор. На Парижката конференция българската делегация не е третирана като равностоен партньор. Като юридически казус смятаме, че спира действието на Ньойския договор през 1947 г. с преподписването на мирния договор в Париж. Ние не можем да засягаме темата с Парижкия договор, защото той вече безусловно конституира това, което наричаме статуквото на съвременна Европа. Но поставяме като основен въпрос хуманната страна и нарушенията, които са извършени при подписването на Ньойския договор, в ущърб на България, което представлява своего рода престъпление“, допълни той.

„Тъй като несправедливостите при формулирането на исканията към България засягат огромна част от българския народ и са причинили мащабни нещастия на нашето Отечество, ние смятаме, че тези престъпления нямат давност. Затова те първо трябва да бъдат осъдени морално, да бъдат изнесени в обществения фокус. За да се разбере, че цялата концепция за сключването на споразумения с победените държави е, всъщност, акт на война, обявена на самата маса на преговорите. На нас ни трябва мир. А мирът изисква двете страни да приемат споразумение, както и условия, при които те да съществуват достойно“, заяви проф. Лозан Митев. Според мен, една от тезите, чрез които искаме да поставим въпроса за Ньойския договор, е разкриването на престъпленията, свързани с фалшификациите по формулиране на исканията за наказание на България, допълни той.