Днес почитаме жертвите на комунистическия режим

На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава над 140 смъртни присъди, с които избива политическия, военен и интелектуален елит на България. Екзекутирани са 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване и са изпълнени веднага – още същия ден.

Т.нар. Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт, припомня Дир.бг. Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г. За да водят делата, са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени.

Издадени са общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. Сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти. На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

Конфискувани са над 200 предприятия и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Осъден, макар и не на смърт, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – неговата присъда е 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. Посмъртно е осъден и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 г. е арестуван, подложен на изтезания и пребит до смърт. Присъдата е за „антисъветска“ пропаганда заради карикатурите му на руския комунистически лидер Йосиф Сталин.

Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г.

Чак през 1996 г. Върховният съд отмени присъдите, като се мотивира с множество процесуални нарушения. Две години по-късно Конституционният съд прие, че Народният съд „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата, а е един извънреден съд с определени по време правомощия… От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове“.

През 2000 г. 38-ото Народно събрание прие Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен. В него присъдите на Народния съд са определени като едно от престъпленията.

През 2010 г. 41-то Народно събрание прие промяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесена от СДС. С нея бяха реабилитирани осъдените участници в комисиите за разследване на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от НКВД по заповед на Сталин през 1939 г.

През 2011 г. правителството на Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На този ден много граждани се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК.

В началото на тази година от МОН съобщиха, че понятия като комунизъм, репресивен апарат, Народен съд, терор, атентат, съветизация, експроприация, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития ще бъдат въведени в новата учебна програма по история и цивилизации за Х клас, която влиза в сила за учебната 2019/2020 г.