четвъртък, 19 юли, 2018
Еньовден e! Всяка билка е с целебна сила, всяко гадание се сбъдва!

Еньовден e! Всяка билка е с целебна сила, всяко гадание се сбъдва!

На 24 юни е българския народен празник Еньовден. На същата дата Православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името на празника се произнася по различен начин – в област София е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.

На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

билки, треви, буркан, еньовден, Thinkstock/Guliver
СНИМКА Thinkstock/Guliver

Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

На Еньовден Православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител.

Той е наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието

от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени – баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“.

Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.

За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят.

 

Днес имен ден празнуват всички с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

СНИМКА БГНЕС