Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях  Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя.

На Велики Четвъртък Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35,Марк 14:12-31Лук. 22:7-38Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

На Велики Петък се припомнят великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Велика Събота възпоменава погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица.

Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

pravoslavieto