Когато Ким Ир Сен се родил в Корея през 1912 г., според официалната му биография над къщата изгряла двойна дъга, на небето се появила нова звезда, а птиците запели с човешки глас. Сред постиженията му, когато пораства, е например потопяването на японски кораб. С поглед.

Биографията на Бойко Борисов („Бойко, който винаги се завръща“, автор Кристина Кръстева, издателство „Труд“) за щастие е далече от обожествяването на сегашния премиер, но в нея също няма да прочетете нищо лошо за него. Книгата прилежно събира на едно място всички публично известни (положителни) факти за Борисов след влизането му в политиката (плюс няколко нови) и ги описва увлекателно в една история.

За хората, които много харесват сегашния премиер, книгата ще бъде изключително полезна, защото на всяка страница ще намират нови и нови, и нови, и нови аргументи за това. За тези, които не го харесват, прочитането й ще бъде голямо изпитание. За тези, които са неутрални – просто искат да имат по-добра представа за човека, който управлява държавата толкова много години, книгата е безсмислена. Освен, разбира се, ако не се вълнувате от подробности като тази, че Бойко Борисов си носи от кабинет в кабинет (още откакто е главен секретар на МВР) комплект изсушени тестиси от бизон.

Какво ще научите от книгата

Накратко, детските години на премиера са изпълнени с много игри, НО и с много учене. Борисов получава първата си шерифска значка (от станиол), когато е на четири годинки. И оттогава е лидер. Научава се да чете на пет. Завършва училище с пълно шест. Не му вървели само историята и френският. Много му се отдава обаче музиката. Книгата описва случаи, в които той свири на четири различни инструмента. Солист е на акордеонния оркестър в Банкя, има снимки как води духовата музика с кларинет, владее и китара. Веднъж изсвирва (в дом за деца без родители) на пиано O, Christmas tree и Für Elise. Рисува с маслени бои върху статив – „като професионалист“.

След завършване на училище биографията прелита бързо до момента, в който той става главен секретар на МВР. За живота му преди това се разказват само няколко случки. Когато първата му жена е бременна в осмия месец, веднъж, когато се прибирал вкъщи, тя изтичала да го чака пред блока и той я занесъл на ръце по стълбите до апартамента. На четвъртия етаж.

Споменава се накратко за връзката му с Цветелина Бориславова, която, апропо, започва с това, че тя му подарява гербер на едно състезание по карате. Оттам и по-късно, намеква се в книгата, заченато от любовта, е името на ГЕРБ. Майката на Бориславова не го приемала добре в началото, но веднъж платила да й доставят въглища, които обаче не пристигнали. Борисов се заел и посетил човека. Въглищата веднага дошли. Семейството започнало да го уважава.

Борисов е и „брилянтен шофьор“. Описани са две негови катастрофи (при едната той кара със 160 км/ч), в които реагира много добре и няма пострадали.

В биографията му е публикуван и списък с отличията и наградите на Борисов, които са „толкова много, че изреждайки тези, рискуваме да изпуснем два пъти повече“. Има също списък с „Големите постижения на премиера Борисов и на водените от него правителства“, тип магистралните бандити, „Наглите“ и ръстът на икономиката. Отделно има и списък с „Какво построи премиерът Борисов за два мандата – най-големите реализирани проекти“. Едно от постиженията му е назначаването на Цветан Цветанов в правителството – „най-успешният вътрешен министър, който България е имала“. Ни повече, ни по-малко.

Самият Борисов управлява в интерес на всички региони. Най-важен му е мирът в държавата. „Само Бойко Борисов има куража да спре големите енергийни проекти, понеже са неизгодни за държавата“, заключава авторката.

Някъде между всичките си успехи той дори уволнява собствената си дъщеря, която Симеон Дянков е назначил, без да го пита, за съветник в Министерството на финансите.

Да се опише цялата книга накратко, разбира се, е невъзможно, но посоката е ясна.

Какво няма да научите

В „нецензурираната биография“ на Бойко Борисов няма да прочетете нито една дума за мутренските години. Периодът между 1990 и 2001 г. се споменава съвсем накратко през големите му клиенти като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Няма нито дума за общата му фирма с Алексей Петров и Румен Николов-Пашата. Няма нищо за отношенията и връзките му със СИК. Гангстерските войни и десетките поръчкови убийства по времето, когато е главен секретар на МВР, са минати с неговия цитат, че бандитите се избиват, защото са им свършили парите, понеже полицията си върши много добре работата.

В биографията не се посочва нито един неуспех на Борисов – неслучилите се реформи и пропилените шансове за прогрес. Няма нищо и за хората около него и отношенията на държавата с тях – от Сталийски до Валентин Златев. Няма за КТБ и Цветан Василев. Няма за Пеевски. Няма за държавните поръчки и механизма за функциониране на ГЕРБ по места.

Всичко е такова, каквото Борисов би искал да бъде. Една книга лично за него. Прилича малко на изсушени бизонски тестиси – напомнят за нещо, може да се носи като трофей от кабинет в кабинет, но не може да свърши работа по същество.

hotpoint-news.com