Историята на Дани, който ни напусна след абсурдно разтакаване из болниците

Тримата варненски медици, които получиха условни присъди за смъртта на 2-годишния Дани, както и родителите му обжалват потвърдените на втора инстанция присъди пред Върховния касационен съд. Момчето, което имало вродено заболяване, почина след абсурдно разхождане между варненски здравни заведения и лекарско суетене, отнело времето, в което е било възможно да му се помогне.

Какво се обжалва?

Докторите Мехмед Алиев, Петър Костадинов и Николай Неделчев са признати за виновни за смъртта на детето, за което получиха 2 г. лишаване от свобода. Изтърпяването им е отложено в 4-годишен изпитателен срок. Ако в този период те не извършат друго престъпление от общ характер, ефективното изпълнение на присъдата отпада.

Според решението на второинстанционния съд тримата и гражданските ответници – здравните заведения, в които работят, ще платят на родителите на Дани по 100 000 лв., заедно с лихвите от деня на престъплението за претърпени неимуществени вреди.

Колегата им д-р Анна Гочева е с влязла в сила присъда за подправяне на подпис на майката, с който е „отказано“ изследване, което би помогнало за точното и по-навременно диагностициране на детето. Съдът определи наказание с глоба в размер на 1000 лв.

Тримата доктори намират редица прецесуални нарушения и в последните си думи пред съда искат оправдателни присъди. Недоволни от тях са и частни обвинители по делото, които смятат, че д-р Кокенски, който е оправдан, всъщност също е виновен за смъртта на сина им.

Дани почина на 22 април 2010 г. след повече от 2 денонощия престой в две варненски болници, преместването от една в друга, липса на изследвания, липса на приемственост между лекарите и диагноза, която да лекуват.

Историята

През 2008 г. на Стоян и Радостина Донева се родил син – Данаил Донев. Две седмици след втория си рожден ден, около 3 ч., Дани започнал да повръща стомашни сокове, без да има причина за това и без да е болен. Майка му му дала сиропче, което временно го успокоило. В 6 ч тя отново говорила с личния лекар, която й заръчала да му сложи свещички против повръщане и ако не помогнат, да го доведе на преглед. След прегледа докторката решила, че е по-добре детето да бъде хоспитализирано, за да се уточнят причините за видимия възпалителен процес. Около 15 ч родителите завели детето в УБАЛ „Св. Марина“, където попаднали на дежурен лекар д-р Мехмед Алиев. Той го прегледал и като установил, че в детското гастроентерологично отделение е заето последното свободно място, предпочел да не оставя детето в приемното отделение, нито в отделението за респираторно болни и го насочил към МБАЛ „Св. Анна“.

Час по-късно детето било прегледано в новата болница, назначени му били изследвания, започнали вливания заради многократните повръщания и ускорената перисталтика. При оформянето на документацията д-р Гочева вписала отказ на майката да бъде извършено изследване на детето – “фиброезофагогастродуоденоскопия”, което реално не й предложили. Само по себе си то било болезнено и не го практикували в отделението, но го вписвали, за да изпълнят условията на едно от направленията.

В 19,30 ч д-р Гочева описала, че детето е спокойно, без температура и не повръща, а по-късно предала смяната на застъпилия в дежурство Алиев.

Подсъдимият Алиев извършил преглед на детето, но не установил промяна в състоянието. Около 21,30 ч майката настояла да се премери температурата и било установено, че тя е 37,3 градуса, за което отново не била търсена причина, а Алиев изписал лечение с „тайлол”. Час по-късно, в рамките на 60 минути детето повърнало три пъти кафеникава течност, но докторът все не бил сигурен и чак на третия път установил, че наистина е „тъмнокафеникава до ръждива материя”.

Определил състоянието на детето като неспокойно.

Половин час по-късно детето повърнало обилно идентична течност. Докторът прегледал детето и установил, че има силни болки в цялата коремна област.

Медикът предположил, че проблемът е хирургически и поискал консулт с дежурния детски хирург – д-р Неделчев, който бил в дома си и се озовавал на повикване. Въпреки молбите на дежурната сестра и на Алиев, Неделчев не дошъл. Препоръчал да се сложат сонди на детето, което продължавало да повръща.

Безпомощен, Алиев се свързал с колегата си в УМБАЛ „Св. Марина“, като двамата се разбрали детето да бъде отведено там, за да му се извършат нужните консулти. Към този момент вече минали повече от 24 часа от първото неразположение на Дани и повече от 11 часа от началото на совалките между болниците.

Дани отново е прегледан, като е описано, че е в леко увредено общо състояние. Назначени са му вливания, въпреки които в 4 ч детето отново повърнало, а час по-късно температурата му станала 38,5 градуса. За нея му давали панадол, без отново да е ясно защо температурата се повишава и детето не спира да повръща. Малко преди 7 ч са назначени кръвни изследвания. 15 минути по-късно д-р Костадинов събрал на съвет свои колеги, които му препоръчали рентгенография и консулт с детски хирург. От рентгенографията станало ясно, че има данни за „илеус“ (непроходимост на тънките черва), заради което се задържали течности и газове.

В 8,30 ч. д-р Костадинов отишъл до кабинета на д-р Кокински – детски хирург, и му съобщил за случая.

Той обаче не бил запознат какво повръща детето, поставил му газова тръба и назначил вливания на водни разтвори, спазмолитик и повторни изследвания. След като в 9,40 ч. детето повърнало отново „хематин“, Кокински уведомил операционната сестра, че вероятно ще се наложи хирургическа операция, но залите били заети до 13,30 ч с планови такива.

Дани е преместен в Интензивно отделение, където започват стомашни промивки заради стомашно съдържимото с примес на кръв. Дани вече бил в общо тежко състояние, с леко балониран корем, не участващ активно в дишането и липсваща перисталтика. Повторили рентгенографията и в 13,45 ч вече било ясно, че детето спешно се нуждае от операция заради проблема с червата. Когато залата за детски операции била готова, в нея влязъл друг доктор – Георгиев, който настоял да оперира възрастна жена, която била в животозастрашено състояние, което нямало да се промени от въпросната операция. Той искал детската зала, защото осветлението в нея било по-добро. Така Дани бил насочен към 6-а зала, но трябвало да се пренесе цялото оборудване, което отнело още време.

Операцията приключила в 17,45 ч, като д-р Кокински установил, че Дани има вродена аномалия, известна като „Мекелов дивертикул” на тънкото черво, около който тънките черва са се увили. В резултат на това до около 40 см от тях некротизирали и този участък от тях бил отстранен.

Операцията била определена от доктора като успешна

Около 20 ч Дани, който бил под наблюдението на дежурния лекар, отново вдигнал температура – 38,6 градуса. Предприетите вливания не я свалили, а около 23 ч по крайниците и лицето му се появили петна.

В 6 ч сутринта детето било с температура, без перисталтика, неадекватно и изпаднало в циркулярен шок. Тъй като кръвта не се движела, било взето решение Дани да бъде преведен в реанимация, където около 11 ч той изпаднал в клинична смърт.

След предприетите спешни действия и реанимиране била възстановена само сърдечната дейност. Така останало до 5 ч сутринта, когато влошаването продължило и в 6,15 ч Дани починал.

Процесът
Извършените проверки по образуваното досъдебно производство установили, че д-р Алиев е нарушил заповед за прием на пациент, не е намерил хирург за консултация на детето, д-р Костадинов е осъществил консултация с детски коремен хирург приблизително 6-7 часа след приемането на детето, оптивната намеса е извършена 24 часа след като майката е потърсила медицинска помощ.
Патоанатомите са категорични, че Дани е починал от ендотоксичен шок. Че състоянието се е развивало и задълбочавало независимо от присъствието на лекарите и предприетото от тях, включително и пропуските и забавянето от чисто организационен характер.
Защитата на всички подсъдими обаче настоява да се конкретизира с кое точно действие те са убили детето, въпреки, че е видимо, че няма приемственост между лекарите в частта с коремните проблеми на детето. Именно тази липса е забавила поставянето на диагнозата и адекватното лечение, категорични са представителите на държавното обвинение.
На ход е Върховният касационен съд, който да реши има ли нарушения в постановяването на наказанията и дали присъдите трябва да бъдат ревизирани, както и в каква посока.

Калинка Пенчева „168часа“