Но бях принудена да напусна, и то едва месец след като започнах.

Ето защо.

Не просто съм уморена от работа, а съм утрепана. Редовно оставам по час-два след работно време и за капак получавам лошо, некоректно и грубо отношение от прекия ми началник. След всичкото ми старание, добро отношение (защото аз не се конфронтирам с никого), неползване на почивката ми (която е 2 пъти по 15 мин. за 8 часа по договор, но реално работим по 10!) и стоенето на крак цял ден. Нося си храна от вкъщи и си я връщам просто защото нямам време да я изям.

Да не споменавам, че дори когато се налага да отидеш до тоалетна – дължиш обяснение и за това! И накрая да те увикват и нахокват!

Ето, затова ще имат текучество. Не само заради тежкия физически труд, а и заради неморалното и просташко отношение. Ходех на работа с успокоителни и антидепресанти със страх, че може нещо да не кажа или направя както трябва и отново ще бъда навикана.

Плачех, бях разстроена и стресирана. Свалих 5 кг за за този един месец и вече съм дори под 50 кг.

Никой не знае какво става по време на вторите смени след 22 ч. вечерта. Оставаме до полунощ, а в неделите до 1 ч. сутринта – чистим, зареждаме стока, сменяме етикети, цени, плакати.

И това се върши предимно от жени.

Не сме си намерили здравето на улицата, че да го заносваме за такива самозабравили се началници.

Такава голяма верига хипермаркети вместо да държи на имиджа и името си и да се отнася с нужното уважение и внимание към служителите си, прави точно обратното. За един месец напуснаха четирима души, аз съм петата. Така не се задържат хора, така не се „прославя“ името „Кауфланд“. Толкова съм се стресирана, че не смея да напиша името си под текста.

Виолета Т.“