В края на октомври 2017 година в много британски медии се завъртя тревожната новина, че рекорден брой деца – около 50 на седмица – прибягват до консултации и услуги в клиники за смяна на пола.

Според специалистите това увеличение е драстично и се дължи на засиленото говорене и обсъждане на джендър тематиката и на темата за равноправието на половете в училище, и като цяло в общественото пространство. Във Великобритания децата, които имат проблем с половата си идентичност, на възраст 11 или повече години могат да бъдат лекувани легитимно с хормони, за да се потиснат физиологичните изменения в тялото през пубертета. След като стигнат до 16-годишна възраст, младежите могат да решат дали все още искат да продължат с промяната на пола си. В този случай те се подлагат на засилена хормонална терапия – момичетата приемат тестостерон, а момчета – естроген, за да се задейства промяната.

Джош (9 год.) „преминава“ от момиче към момче през декември 2015 г. На снимката е със своята майка Люси. Photo: The Guardian

Още през юли 2017 британското издание The Telegraph обяви официалните данни, според които броят на децата, насочени към клиники за полова идентичност, се е увеличил четворно през последните пет години. Експертите предупреждават, че този скок отчасти се дължи на все по-навлизащата практика да се обсъждат трансджендър теми в училищата. Според тях това насърчава децата да поставят под въпрос идентичността си и „посява смут“ в подрастващите им умове.

Изданието посочва, че според данни на Службата за развитие на половата идентичност – институция  към Националната служба по здравеопазване за трансджендър деца и намираща се в центъра Тависток в северен Лондон – през изминалата година (2016 – бел. прев.) 84 деца на възраст между три и седем години са били изпратени за консултация, в сравнение с едва 20 през 2012/13 г. Броят на децата под десетгодишна възраст, насочени към службата, също е нараснал четворно – от 36 през 2012/13г. на 165 през изминалата година (2016). Общият брой на децата и младежите между три и осемнадесет години пък е скочил повече от шесткратно – от 314 преди пет години до 2 016 деца през 2016 г.

Това означава по 39 деца средно на седмица за 2016 г. В края на октомври 2017 цифрата е вече 50 деца на седмица.

Попи (9 год.) преминава от момче в момиче през декември 2015 г. На снимката – със своята майка Клеър. Photo: The Guardian

Крис Макговърн, бивш съветник в Министерството на образованието на Великобритания, заявява: „Това се е превърнало в индустрия – хора градят кариерите си върху насърчаването на деца да поставят под въпрос пола си във възраст, в която те просто трябва да бъдат оставени да бъдат деца. Когато учителите повдигат тези теми, децата могат да се объркат и да се травмират.“

Макговърн, понастоящем председател на Кампанията за истинско образование, добавя:  „В известен смисъл налагаме на децата проблеми, касаещи възрастни хора. Училищата се намират под голям натиск да изпълняват една политически коректна програма.“

Според д-р Джоана Уилямс, университетски преподавател и автор на книгата „Жени срещу феминизма“,училищата „сеят смут“ в детските умове чрез преекспонираното обсъждане на трансджендър въпроси. Тя твърди, че феминистите се опитват да променят училищните политики по отношение на пола, добавяйки, че децата насила биват карани да „отучат“ разликата между момче и момиче.

„Проучванията показват, че едва 1% от хората изпитват проблеми, свързани с пола си. Въпреки че броят на трансджендър децата е малък, той бързо нараства. Децата – насърчавани от това, което виждат в училище – започват да поставят под съмнение своята полова идентичност на все по-крехка възраст“, разказва пред The Telegraph д-р Уилямс. Тя добавя, че нарастващият брой на насочени към полова консултация деца се дължи на новоприети политики в училищата, които вече „поощряват дори най-малките деца да се замислят дали наистина са момчета или момичета.“

Д-р Поли Кармайкъл, водещ психолог в Националната служба по здравеопазване и директор на Службата за развитие на половата идентичност, защитава преподаването на трансджендър въпроси в училищата. Тя заявява пред The Sunday Telegraph„Добре е, че училищата залагат тези теми в програмата. Училищата няма да навредят на децата, ако бъдат внимателни и предлагат възможност за обсъждане на актуални въпроси.“ Д-р Кармайкъл добавя, че полът е сложен предмет, по който децата трябва да бъдат обучавани в училище по „подходящ за възрастта“ начин.

Децата от 3-годишна възраст могат да бъдат препратени към Службата за развитие на половата идентичност от техния личен лекар или от психиатричната служба за деца и юноши. След шестмесечно умствено-социално оценяване от специалист се съставя план за действие, който може да представлява удължено консултиране или физическа намеса.

Децата, навлезли в пубертета (от около 11-годишна възраст), могат да бъдат препратени към ендокринологична клиника, която би могла да им предпише серия от лекарства, блокиращи хормоните и съответно отлагащи пубертета. На децата, навършили 16-годишна възраст, могат да бъдат изписани хормони на срещуположния пол, които да им позволят да приемат неговите физически характеристики.

Още в края на 2016 бритаският вестник The Guardian в свой подробен материал по темата подчертава, че най-противоречивата част от тази практика е възрастта, на която на децата биват предписвани хормони на срещуположния пол. Последствията могат да бъдат необратими и да доведат до загуба на плодовитост. Според нейните защитници, обаче – като д-р Норман Спак, педиатър-ендокринолог в Детската болница в Бостън, САЩ, и пътеводна светлина за британските си колеги – е излишно да се изчаква до навършване на 16-годишна възраст. Д-р Спак твърди, че е предписал лекарства, блокиращи хормоните, на „около 200 деца“ при навлизането им в пубертета и в последствие всяко едно от тях е решило да приема хормони на срещуположния пол, тъй като „нито едно не си променя мнението“.

Д-р Норман Спак: „Ние не променяме пола на хората, а просто установяваме какъв е и го поправяме.“ Photo: Getty Images.

Опасяващи се, че ще изпуснат „прозореца“, в който техните деца могат да сменят пола си, някои британски родители прибягват до домашно лечение и купуват хормони и медикаменти от Индия и други страни през интернет.

Част от тях се обръщат към д-р Хелън Уебърли – собственичка на противоречива частна практика в Уелс, която през лятото влезе в заглавията на медиите с това, че предписва полови хормони на 12-годишно дете. Уебърли е имала около 500 млади пациенти, от които 50 са „продължили към лечение“. Консултантската ѝ дейност се провежда предимно чрез Скайп и имейли, макар че се среща с децата и техните родители преди да предпише лекарства. Според нея практиката е „радикална, но това не означава, че е грешна.“

В същото време Д-р Кармайкъл, за която стана въпрос по-горе, и членовете на нейния мултидисциплинарен екип в Тависток са на мнение, че диагностицирането на деца преди навлизането им в пубертета не е толкова лесно: „Не знаем – и в действителност, не можем да знаем – какви ще бъдат дългосрочните последици от подобни решения.“ Тя също така изтъква, че разглеждането на половата дисфория като проблем, който може да бъде „разрешен“ чрез хормонално лечение, „представлява медикализиране на сложните въпроси около идентичността, което води до търсенето на единствено медицински решения.“ В службата освен ендокринолози, работят още психолози, психотерапевти, психиатри и други.

Службата за развитие на половата идентичност, намираща се в Център Тависток в Лондон

Вестник Daily Mirror в материал от края на октомври 2017 обобщава, чеСлужбата за развитие на половата идентичност, намираща се в центъраТависток в Лондон, следва четири етапа, които водят до окончателна промяна на пола и тялото при подрастващите. Възприет е „поетапен модел на грижи“, за да се предпазят децата от това, че могат предприемат стъпки за промяна на пола си и след това да съжаляват.

Децата на тригодишна възраст първо се съветват заедно с родителите си и тогава могат да се явят за първи път в клиниката. Този етап може да продължи години. Оценката и анализът се извършват, за да се избегне риск от самонараняване и самоубийство.

Точно преди пубертета (на 11-годишна възраст) на пациента могат да бъдат предписани хормонални блокери. Пълните психологически ефекти от тези лекарства и как те променят развитието на мозъка, са неизвестни. Но тази терапия позволява на децата да опознават своята развиваща се полова идентичност с екип от специалисти.

Третият стадий започва на 16-годишна възраст, когато се предписва естроген или тестостерон след минимум 12 месеца прием на хормонални блокери. Това може да доведе до необратими промени в тялото, като например растеж на гръдните тъкани. Лекарите изискват лицето да е в образователна или трудова заетост, когато заявява своята предпочитана полова роля.

Етап 4 е операция за промяна на половите органи.

memoriabg.com