Официално създадена през IX век, понястоящем кирилицата е позната на около 252 000 000 души в цял свят. Успялата да просъществува повече от хиляда години азбука се ползва в 23 държави, някои принадлежащи на Европа, а други спадат към територията на Азия.

Кирилицата е официална писменост в следните държави: 

България
Башкирия
Беларус
Босна и Херцеговина
Бурятия, Дагестан
Ингушетия
Кабардино-Балкарската република
Казахстан
Киргизстан
Македония
Марийската република
Монголия
Мордовската република
Русия
Сърбия
Татарстан
Тува
Черна гора
Таджикистан
Удмуртската република
Украйна
Чечня
Чувашката република

В миналото, кирилицата е била употребявана и в Румъния, чак зо 70-те години на XIX век. Както отбелязва проф. Емил Георгиев, румънците не само са ползвали нашатата писменост, но също и старобългарския език като литературен.

За солунските братя се твърдеше дълго време, че са гърци, но проучванията на различни изследователи показват, че Кирил и Методий са българи, като диалекта говорен от тях принадлежи не на македонските, а на родопските.

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на Методий е дадено името Страхота. Учените M.Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота не е подходящо за църковник. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

Въпреки названието си, кирилицата не е изобретена от Св. Кирил, тя е дело на учениците му, като най-вероятно създателят е Климент Охридски.

св. климент охридски Той е автор и на уникални по риторично майсторство похвални слова и книжнина, нужна за богослужението. Част от тях са написани в акростих – всеки стих започва с поредната буква от азбуката.

За Св. Кирил се казва, че е създал азбука каквато преди не е имало, т.е. глаголицата, която се отличава ярко от гръцката азбука.

Няма консенсус по отношение на това кой е най-стария надпис с кирилица. Някои учени смятат, че това е епиграфския паметник от скалния манастир край село Крепча -921-ва година. Други обаче са склонни да приемат, че най-стария надпис е от 893 година, от църква във Велики Преслав, който по това време е столица на Българската Държава.

Няма консенсус и по отношение на това – от коя друга писменост са вдъхновени особените букви от кирилицата – тези нямащи паралели в гръцката азбука. Определени изследователи търсят паралели със староиндийска и староиранска писменост, но има и друг кандидат, който е по-близо. Става дума за ползваните на остров Крит писмености – Линеар А и Линеар Б.

С тях за записани имена, които са от особен интерес за нашата история. Става дума за ДУЛО, ВОКИЛ, ЕРМИ – това са имена на старобългарски родове, споменати векове по-късно в Именника на българските владетели. В микенските документи се срещат също Крум, Винай, Токеу, Исевер, Кубир. Те отговарят на Крум, Винех, Токт, Севар, Кубер.

Ето и таблица, на която може да се видят успоредиците между особените букви на кирилицата и линеарните писмености от Бронзовата епоха на остров Крит.
http://sparotok.blog.bg/photos/83734/KIRIL.JPG
К – кирилица
Л.П. – линеарна писменост
Използвана литература:
1.А.Х.Е. Фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989;
2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Държавно Издателство Народна Просвета, София, 1981;
3.Т.Славова, Епиграфски образци http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/epispecimina.html
4.В.Мошин http://www.pushkinskijdom.ru/…/19_tom/Moshin/Moshin%20-%200…

Павел Серафимов