Над 300 дела за конфискация по стария закон ще бъдат водени по новите разпоредби като отнемането на имущество няма да е обвързано с наказателното дело.

Това реши Парламентът като прие окончателно спешно внесени поправки в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, пише Дневник.

Причината за промяната на приетия едва в началото на годината закон е тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) за гражданската конфискация.

Върховните магистрати постановиха, че прекратяването на наказателното производство – обвинението, по което е станало повод за проверка на имуществото, е абсолютна пречка да се води дело за конфискация. Решението засяга стария антикорупционен закон, по който обаче са заведени над 300 дела за отнемане на имущество. По изчисления на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев заради тълкуванието на прекратяване подлежат около 20 дела за над 20 млн. лв.

С 95 „за“, 64 „против“ и 8 „въздържали се“ депутатите решиха днес окончателно, че всички заверени от стария закон случаи ще се довършат по новия закон. При него прекратяването на наказателното дело не води до прекратяване на конфискацията.

Против тази промяна бяха депутатите от БСП. Красимир Янков заяви, че Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) става инструмент за експроприация на неудобни на системата хора. По думите му промените на ГЕРБ ще доведат до осъдителни решения спрямо България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което ще бъде платено от данъкоплатците. Допълни, че това изменение е част от популизма на ГЕРБ.

Пенчо Милков каза, че не приема да се отнема имущество на човек, чието дело е приключило, и то не по други причини, а защото въз основа на всички доказателства той е признат за невиновен. Той даде пример със сходната процедура по Данъчно-осигурително процесуалния кодекс (ДОПК), при която „необясними доходи“, т.е. върху които не е платен данък, не се отнемат в полза на държавата, а притежателят им се глобява и се изисква от него да ги плати. И попита защо в единия случай се отнема – според приетите днес промени, а в другия не се отнема – според ДОПК.

Милко Недялков от левицата каза, че предложените от ГЕРБ промени приличат на надскачане с някого – в случая висш съдебен орган, какъвто е ВКС. Той попита какво ще става с процедурите по конфискация в случаите, в които няма прекратяване на наказателното производство, а спиране.

Валери Жаблянов пък определи измененията като псевдозаконодателен произвол, срам за всяка правна професионална общност и компромис с правата на гражданите, правния ред и демокрацията. Заяви, че не може признат от съда за невинен човек да търпи санкции, каквато е гражданската конфискация. Репликира го Данаил Кирилов (ГЕРБ), който попита Жаблянов дали е чел конституционното решение, според което гражданската конфискация не противоречи на основния закон. Кирилов каза още, че цени патоса на Жаблянов, и му отвърна, че когато може, БСП да отмени тази промяна.

Вчера при обсъждане на проекта на второ четене в правната комисия вносителят на измененията Данаил Кирилов изненадващо оттегли две от спорните изменения – идеята си за вечните проверки на антикорупционната комисия и за обратното действие на промените.

Председателят на правната комисия се отказа от разпоредбата, чийто текст гласи: „Неспазването на срока за извършване на проверка по чл. 112, ал. 1 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1 и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество“. Аргументът му бе да се намалят внушенията и коментарите в публичното пространство за въвеждането на вечни проверки от антикорупционната комисия. Кирилов оттегли и предложението, според което тези спешни промени ще влязат в сила с обратна дата – от януари 2018 г., когато е приет новият антикорупционен закон.