Църквата почита днес Преп. Евмений, Гортински епископ. Той живял през VII в. и още от ранна възраст се подготвял за монашески живот. По-късно раздал богатството си и се оттеглил в манастир.

Закрилял бедни, слаби и сираци, лекувал болни и се прочул като чудотворец.

Свети Евмений още от младите си години благоугодил на Бога с добродетелния си живот. Той вървял по тесния път, който води в Царството Небесно, следвайки думите на Господа: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (Лук. 13:24). Който иска да влезе през тези врата, трябва да се освободи от два тежки товара – грижата за имуществото и грижата за тялото.

Думата „мамон“ е от халдейски или сирийски произход и означава имение, богатство, земни блага, на които човек възлага надеждата си. По този начин думата изразява не само богатството, но и любовта, привързаността към него. В Новия Завет мамон е представен като някакво божество, покровителстващо богатството (виж Мат. 6:24).

Свети Евмений се отказал от имуществото си и го раздал на бедните, като помнел колко трудно е за богатия да влезе в царството Божие. Защото кой обременен с пристрастие към богатството може да влезе в тесните небесни врата? Добър съвет дал Господ на момъка, който Го запитал какво да стори, за да има живот вечен: „Ако искаш да бъдеш съвършен – рекъл му Господ, – иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето“ (Мат. 19:21). Служещият на мамона (1) не може да служи на Бога и обремененият с тежестта на богатствата не ще мине през тесните небесни врата, както камила не може да мине през иглени уши. Както този, който желае да премине през някое тясно място, трябва да свали не само товара си, но и дрехата си, така и желаещият да бъде на небесата раздава на бедните не само излишъка от своето имущество, но и необходимото, дори дрехата, покриваща тялото, подражавайки на Господа.

Такъв именно бил и свети Евмений: той смятал всичко за тлен, от всичко се отказал, всичко оставил, за да последва Христа, само Него да придобие и с Него да се сподоби. Като се отказал от имуществото си, той го свалил от себе си като някаква дреха и облякъл с него сиромасите, голите и нуждаещите си. Освободил се от всички земни пристрастия, той встъпил на тесния път на нищетата и преминал през тесните врата към небесното богатство.

Преподобният се отказал и от другото бреме – грижата за тялото. С подвизи, трудове, въздържание, пост и бдение той умъртвил плътските похоти и направил тялото си леко, отбягвайки всяко угаждане на плътта и сластолюбие, защото, както казва апостолът, „Който се подвизава, от всичко се въздържа“ (1Кор. 9:25). Той се въздържал от всичко, което охранва тялото, утежнява мисълта и поражда страсти. Не давал сън на очите си, докато не очистил своята душа и тяло от страстите и не станал обител на Светия Дух.

Така, отхвърлил от себе си тежкото бреме на имуществото и всички плътски страсти, той станал способен да премине по тесния път и през тесните врата, които водят във вечния живот.

Гортина или Гортин, в древността бил голям град на остров Крит, при река Летея (сега Иеропотамо). Руините му са запазени и до днес.

И тъй като добродетелният живот на свети Евмений сияел като светилник и бил полезен за всички, той бил избран на престола на Гортинската църква (2) и сякаш поставена в свещника свещ просветил паството си, озарявайки като слънце Христовата църква с делата и поученията си, защото на светлината на света подобава с дела да предваря словото, подобно на това, както сиянието предваря самия светилник.

И така, свети Евмений пребивавал на епископския престол и учел духовните си чеда преди всичко с дело, като с чистия си и богоугоден живот бил образец за цялото стадо, а после започнал да ги поучава и със слово. Отначало той сам станал като че светлина, а после просветил и другите, сам ден и нощ се поучавал в Господния закон, а после наставил и други в него, сам придобил чиста съвест и очистил съвестта на други.

Евмений в превод от гръцки означава благосклонен, доброжелателен, милостив.

Той бил много милостив, според значението на името си (3), и животът му бил изпълнен с делата на милосърдието. Свети Евмений бил баща за сираците, богатство за бедните, подател на просещите, утешител за скърбящите, целител за болните и предивен чудотворец.

Веднъж с молитвата си светецът умъртвил устремилата се към него голяма змия, но още по-голямо чудо извършил, потъпквайки адската змия – дявола, като го победил с молитва и го прогонил от повереното му Христово стадо.

Тук трябва да се разбира Константинопол, който бил наричан Нов или Втори Рим. Това тълкувание най-много съответства на смисъла на цялото житие и хода на описваните събития.

И не само в Гортина, но и в Рим (4) свети Евмений се въоръжил против бесовете. Когато пристигнал в Рим, със знаменията и чудесата си той изумил мнозина: прогонвал бесове от хората, изцелявал болни и умиротворявал враждуващи и гневни.

По думите на църковните песнопения свети Евмений не се отправил в Тиваида доброволно, а бил заточен там от враговете на православната вяра (Служба на свети Евмений, канон, песен 7, тропар 2). Той бил заточен за това, че „унизил мрачните ереси“ на монотелитите, признаващи в Христа само една воля – Божествената.

Дейността и кончината на свети Евмений се отнасят към VII в.

После посетил и Тиваида (5), където по време на суша свалил с молитвата си дъжд от небето. По-късно мирно починал в тази страна и преминал от временния живот във вечния и нескончаемия (6). Неговото честно тяло било пренесено в Гортина, на мястото на служението му, и погребано с почести.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник cross.bg
С
НИМКА Консолидация Клубов ФЕНИКС