В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.

Денят на св. Николай Мирликийски всякога се чества на 6 декември, наричат празника още Никулден. Битовата традиция го свързва с консумацията на риба, най-вече на шаран. Поверието гласи, че човек трябва да носи в портмонето си люспа от никулденския шаран, за да има пари през цялата следваща година. Това е обичай, който обаче няма нищо общо с църковната традиция. Колкото до консумацията на риба на този ден, тя се практикува, тъй като християните а в Рождественски пост, а този продукт е от малкото кулинарни  „разточителства”, които се допускат по време на говеенето.

Св. Николай е роден в III век в Ликийския град Патра. Приема епископски сан в църквата в град Мир, област Ликия. Затова го наричат Мирликийски. Умира през 342 г. след боледуване.  Погребан е в град Мир, но през 1099 г. нетленните му останки са пренесени в италианския град Бари, където се намират и сега. Светецът се смята за покровител на моряците, рибарите и банкерите, тъй като моменти от житието му, както и предания, той оказва неочаквано помощ на хора с тези занаяти.

Народните представи за „мокрия Свети Никола“ или „рибния светец“ са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.

Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

В народната представа Свети Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“.

На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Свети Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

Въз основа на един момент от житието му през средните векове християните измислят празничната лъжа за децата си, че точно свети Николай им оставя подаръци през нощта срещу Рождество Христово. Впоследствие образът на светеца е изместен от комерсиалния колорит на дядо Коледа.

Подаръците на Чудотвореца

Много, много отдавна, триста години след Христос, се родило момченце, което кръстили Николай Още като дете той бил добър и милостив. Николай станал свещеник и целия си Живот посветил на хората. Облекчавал страдащите, защитавал невинните, подкрепял слабите…

След смъртта на родителите му той получил богато наследство. Но не го използвал за себе си, а за добри дела. Винаги се стараел хората, на които помагал, да не разберат кой е техният благодетел.  Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Патра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил. Той толкова много обеднял, че не можел дори да омъжи своите три дъщери. Свети Николай узнал за това и още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели изсипалите се жълтици. Скоро той омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време свети Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения. Така била задомена и втората дъщеря. Милостиви, Боже – замолил се благодарният баща, – покажи ми тоя благодетел.

Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой  отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал се след непознатия и чак когато го настигнал, познал свети Николай. Паднал на колене пред него и казал: ”Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” Така от спомена за свети Николай се родила легендата за Санта Клаус или Дядо Коледа.

Имен ден празнуват Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница.