Интерпретирането на периода между 1944 и 1989 година в учебника по история за 10 клас предизвика остри спорове сред историците.
Преди дни стана ясно, че понятията „комунизъм“, „народен съд“ и „тероризъм“ влизат в новата програма по История и цивилизация за 10 клас.

„В X клас се учи цялата история на България – от неолита до Бойко Борисов, доколко е възможно да се изучи цялата? И следвоенният период е представен като най-черният в нея”, коментира професорът по история Искра Баева по bTV.

„Това е отклонение от нормалното развитие на държавата – оценява се както фашизма и национал-социализма”, каза пък доц. Лъчезар Стоянов, който е бил част от групата за подобряване на учебната програма.

„Кои са тези, които са подобрявали програмата, а не други – не”, попита проф. Баева, тъй като в Софийския университет били информирани за това при последно заседание на комисията.

„Не трябва ли да се обясни защо се е случил този период? Напълно е избегнато цялото социално- икономическо развитие… Следващият период – на прехода, е описан в положителни краски. Нима в съвремието ни няма негативи?”, попита още тя

По думите ѝ комунистическият период е представен по-лошо дори от османското владичество, където имало положителни неща.

Доц. Стоянов пък контрира, че има закон от 2000 г., който определя комунистическия режим като престъпен.

„Има и международна резолюция, в която се казва, че трите тоталитарни идеологии и практики – комунизъм, фашизъм и национал-социализъм, трябва да бъдат обяснявани и преподавани по еднакъв начин”, аргументира се Стоянов.

Според проучване, 79% от българите от 16 до 30 години не са запознати с времето на комунизма. За 60% от младежите в България понятия като „Желязната завеса“ и „ГУЛАГ“ не означават нищо особено.

В същото време друго проучване показва носталгия по социализма – еднакъв е процентът и на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989 г. и преди 10 ноември 1989 г.

Пред Bulgaria ON AIR проф. Христо Матанов, историк в СУ „Св. Климент Охридски“, отбеляза, че е необходимо да бъдат положени усилия в усвояването на този период. А този който пише учебниците трябва да съчетае фундаменталните дадености с историческата истина.

„Освен начинът, по който съдържанието ще бъде представено в учебниците е много важно и как то ще бъде поднесено от учителя. Семейната среда също е безспорен фактор за формиране мнението на подрастващите“, категоричен бе проф. Христо Матанов.

С новата програма в 10 клас ще се учи цялата българска история, а часовете за предмета са увеличени двойно до 3,5 седмично.

Чувствителността по темата за съдържанието на учебниците по история се засили още преди 2 години – по времето, когато министър на образованието бе Тодор Танев, а периодът на османското владичество бе определено като османско съжителство. Последвалите протести доведоха до оставката на Танев, а наследничката му Меглена Кунева одобри нови програми за ученици, в които думата „съжителство“ бе премахната.