Чрез криминалния сериал „Под прикритие“ в продължение на пет години БНТ разказваше истории за задкулисния живот в българската политика, подземен свят и медии. Още по време на излъчването му и особено след края, самата поредица също повдигна въпроси за непрозрачно управление на обществени средства. Подозрения, които продължават да витаят и до момента. Затова всеки път, когато в БНТ заговорят за ефекта от „Под прикритие“ и за бъдещо негово продължение, зрителите би трябвало да имат едно наум. А фактите около сериала би трябвало да светят като червена лампа на авторите на закони и на управляващите, които създадоха неотдавна работна група за промени във видимо остарелия и очевидно неработещ Закон за радиото и телевизията. Координатор на групата са именно шефовете на БНТ, пише вестник „Сега“.

Обществената телевизия продава правата за излъчване на всички 60 серии на „Под прикритие“ на Нова телевизия, съобщи преди дни директорът й Емил Кошлуков. В краткото си изказване той наблегна на радостта си от сътрудничеството между издържаната от данъкоплатците медия и частната програма. „Изрично искам да благодаря на новото ръководство на Нова телевизия, което, вярно на принципа, че подкрепя българското кино и българските сериали, е оценило високо нашата продукция и дава възможност на своите зрители да я видят. Радвам се, че обществена телевизия не в конкуренция, а в партньорство може да работи с частните медии“, заяви Кошлуков.

Пред „Сега“ генералният директор на БНТ отказа да съобщи колко пари ще получи БНТ от „Нова“ за може би най-скъпия си и рейтингов съвременен продукт.

Кошлуков мотивира отказа си с търговска тайна

Все пак той каза, че договорът с Нова тв е „изключително изгоден“ и че от него БНТ ще получи повече, отколкото е получила от цели други държави. Дали това обаче наистина го прави изгоден, ще стане дума по-надолу. В същото време липсата на конкретна информация за стойността на договора не позволява на зрителите да си направят собствен извод наистина ли новото ръководство на НТВ е оценило по достойнство интелектуалната собственост на БНТ, или става дума за нещо друго. Данните колко пари ще получи обществената телевизия от частна медия не би трябвало да са търговска тайна, тъй като става дума за продукт, създаден с парите на всички българи. А липсата на такива показва, че именно начинът, по който и Кошлуков, и мениджърите на БНТ преди него се грижат за парите на телевизията, идващи от държавния бюджет, е една от големите пробойни в действащото медийно законодателство.

„Под прикритие“ се появи в ефир през 2011 г. в мандата на бившия генерален директор на БНТ Вяра Анкова, която сега е управляващ шеф на „Нова броудкастинг груп“, и по времето на програмния директор Севда Шишманова. Той бързо стана популярен, след което от „Сан Стефано“ 29 започнаха да идват съобщения, че интерес към него има и от други държави и че БНТ възвръща вложенията си в поредицата (чиято стойност никога не бе обявена официално). На старта на последния сезон през 2016 г. Шишманова обяви, че

сериалът се гледа на близо 200 територии на 3 континента

и че само от дистрибуция БНТ получава близо 1 млн. лв. на година.

През 2018 г., когато начело вече бе Константин Каменаров, стана ясно, че следващото ръководство на БНТ не е доволно от начина, по който „Под прикритие“ се продава навън. Съобщението не дойде официално от „Сан Стефано“ 29, а бе открито от „Сега“ в стенограма от заседание на СЕМ. На него Каменаров съобщава, че е прекратил договора с главния дистрибутор, защото отношенията с фирмата били „оплетени” и работата била „неясна”. „Всички сме безкрайно любопитни по този въпрос (какви са продажбите на „Под прикритие”). Това, което мога да ви информирам на прима виста, защото все още сглобяваме цифрите, е, че прекратихме всякакви отношения с „продавача”, защото работата е неясна. Не е ясно кога, какво, при какви обстоятелства, защо…”, коментира бившият шеф на БНТ.

„Едни оплетени отношения, които не могат да се разберат от договора, който е подписан, в смисъл с даване на правото да се продава сериалът. Обвързани са с различни срокове, всеки сезон е с различен срок, не е известна началната дата, от която започва да тече той, доста са оплетени отношенията”, допълва членът на УС Зина Трифонова.

Тогава от БНТ не отговориха на въпросите коя е фирмата, защо са прекратени отношенията, кой и кога е сключил договора, какво се разбира под „оплетени“ отношения. Не бе предоставена информация и какви са приходите от дистрибуцията. „Сега“ се опита да зададе същите въпроси и на Кошлуков. Той обеща да се консултира с юристите на БНТ дали има право да изнесе въпросната статистика. Кошлуков също поясни, че в телевизията все още няма пълна яснота за ефекта от продажбите на „Под прикритие“.

Известна светлина по темата все пак дава писмо на главния изпълнителен директор на американската фирма New Films International Несим Хасон. То е изпратено през юни както на БНТ, когато Кошлуков е и.д. директор, така и на СЕМ. От него става ясно, че именно това е тайнственият дистрибутор на сериала. В писмото пише, че продажбите на „Под прикритие“ по света са за почти 3 337 000 долара, от които обаче

в БНТ са постъпили едва $1 287 000 – около 1/3 от приходите

Това означава, че от определени държави БНТ може да е получила едва няколко хиляди лева, и поставя въпроса и за цената на настоящата сделка с Нова тв. В писмото се казва, че „тези числа в съответната отчетна документация са притежание на БНТ и са били одитирани ежегодно от Сметната палата, без да са правени никакви възражения“. Пише още, че първоначалният договор и анексите към него „са били преглеждани, изменяни и одобрявани от правния отдел на БНТ“. „Изненадващо е, че същият отдел, ръководен от г-жа Кремена Кадиева, сега е променил виждането си и изразява обратно мнение.“ Кадиева е на същата позиция и в сегашния мандат на Кошлуков.

Хасон нарича дистрибуцията на „Под прикритие“ „безпрецедентен търговски успех“ и определя промяната в отношенията с БНТ като „необяснима“, като това довело до проваляне на сделки. Като пример той посочва несъстояла се продажба в Русия, в резултат от което са пропуснати „потенциални приходи от милиони долари“.

Въпросите около „Под прикритие“ са многобройни, а с нежеланието си да даде яснота около договора си с Нова телевизия Кошлуков само ги увеличава. Действията на директора противоречат и на собствените му обещания от юли, че ако спечели конкурса за шеф на БНТ, ще засили отчетността на медията, тъй като обществото и данъкоплатците все повече държат на това. Всъщност именно липсата на отчетност прави дискусионен въпроса дали данъкоплатците трябва да се радват, или не от плановете на Кошлуков да възобнови сезоните на „Под прикритие“. През лятото той обяви пред „24 часа“, че БНТ е пред подписване на договор с чужди компании за снимките на продължение. Чужденците били готови да финансират всеки нов епизод с близо 1 милион евро. Според същата публикация серия от поредицата в предишните години е излизала на БНТ по около 150 000 лв. Докато обаче Кошлуков не потвърди официално тези суми, не обяви причината за прекратяването на споразуменията за разпространението на сериала и не обясни как в бъдеще ще избегне съмненията около филма, анонсите за бъдещия му успех ще висят във въздуха и ще пораждат противоречиви чувства в хората, които ще го гледат.