Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции

вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.

Източник: Thinkstock\Guliver

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари,

деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“

„Господ да прощава, простен да си!“ е задължителният отговор.

Източник: iStock/Getty Images

С този ден е свързано народното вярване,

че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене.

Предпазващо значение имат всички действия в този обред­ – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача“.

Източник: Илиян Илиев/БГНЕС

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане:

на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

източник vesti.bg