Това е дядо Венко. Дошъл е в центъра от кв. Дружба, където е живял в общинско жилище, но не е могъл да плаща наема и е останал на улицата. Няма близки. Има лична карта и получава пенсия.

Всеки ден разхождам кучето си и минавам през градинката до кафене „Мементо“ на ул. „Г.С. Раковски“, през която на ден от там минават стотици хора.

Последните дни ми направи впечатление, че този човек не става от пейката. Не просеше и не пиеше. Просто лежеше. Започнах да го заглеждам – изпит поглед, жив скелет.

В събота – 28.04.2018 г., мъжа ми отиде и го заговори. Оказа се, че не е ял от месец. Причината – болка в гърлото и не може да преглъща храна. Купи му кока кола, за да може да се вдигне малко. Започнах да му нося чай и бульон. Помоли ме да му потърся мазе, за което да заплаща наем, за да може да спи там нощем, имал пари. Помоли ни и за едно одеало.

В неделя, 29.04.2018 г., му занесох чай и бульон. Помоли да му купя 3 банана и искаше да ми даде пари. Купих му банани и естествено отказах да взема парите – казах му, че съм имала банани вкъщи, за да не го обидя.

Днес – 30.04.2018 г. се свързах със Столична община – директно с г-жа Минка Йовчева от Дирекция “Социални услуги за деца и възрастни“. Номерът взех от сайта. Тя веднага се свърза с район „Средец“. След това ми звънна да ми каже, че на място е отишъл екип и веднага са започнали да подготвят документите на дядо Венко за прием в дом за социално слаби. На обяд отидох да го видя. Той не беше разбрал как точно ще стигне до там. Казал им, че има пари и ще хване такси или пък те щели да викнат такси. Тъй като той е изключително слаб и едвам говори разбрах, че не са се разбрали. Да хване такси е повече от абсурдно. Звъннах отново на г-жа Йовчева. Тя веднага се зае и след малко отново ми върна обжадане, че към него тръгва Общинска полиция. След малко пристигнаха. Изключително любезни и мили мъже. Като го видяха, веднага изнесоха носилка, хванаха още две момчета и качиха дядо Венко в буса. Питах го има ли още багаж освен якето и шапката и той погледна одеалото. Казах му – то си е твое. Усмихна се и го постлахме върху носилката.

Изпратих го до полицейския бус, пожелах му да е здрав. Той ми каза – ех, момиче, само лоши работи ти направих като се занимаваш с мен.

Дядо Венко, нищо лошо не си ми направил. Радвам се, че те срещнах. Надявам се да оздравееш и да се оправиш!

И всичко това се случи от 9:30 сутрина до 13 часа – днес на 30.04.2018 г.

БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ НА Г-ЖА ЙОВЧЕВА!!! ТЯ БЕШЕ С МЕН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И НА НЕЯ ДЪЛЖА ЩАСТЛИВАТА РАЗВРЪЗКА ДНЕС!

БЛАГОДАРЯ НА ЕКИПА НА РАЙОН „СРЕДЕЦ“ ЗА БЪРЗАТА РЕАКЦИЯ!

БЛАГОДАРЯ НА ПОЛИЦАИТЕ ОТ ОБЩИНСКА ПОЛИЦИЯ ЗА ДОБРОТАТА И СЪСТРАДАНИЕТО!

БЛАГОДАРЯ НА МОМЧЕТО СЪС СИНЯ ТЕНИСКА, КОЕТО ЕДИНСТВЕНО СЕ СПРЯ ДА МЕ ПОПИТА ИМАМ ЛИ НУЖДА ОТ ПОМОЩ ИЗМЕЖДУ ДЕСЕТКИТЕ ХОРА, КОИТО НИ ПОДМИНАХА!

Този пост е за дядо Венко и всички хора, които днес му помогнаха!
Не трябва да извръщаме глави. Не трябва да подминаваме. Спрете и разпитайте – човекът срещу вас може да има нужда от помощ. Не коства нищо. 
Дядо Венко е на 73 години. На толкова е и баща ми…..

Имаше един прекрасен филм „Предай нататък“.
Предайте нататък!

Дори и един човек да помогне на друго живо същество, ще си заслужава.
Iva Gancheva
Бъди здрав, дядо Венко!

PS На снимката нарочно не показвам лицето му, тъй като считам, че личността е неприкосновена!
ПРЕДАЙ НАТАТЪК 

Iva Gancheva