1 септември е посветен на св. Симеон Стълпник и бележи началото на новата църковна година.

Св. Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва.

По-късно той решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха ѝ, заради което бил наречен Стълпник.

При Симеон идвали много хора, които като чували пламенното му слово, си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони.

Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и майка му – св. Марта.

Поверия и обичаи

Българите наричат празника „Симоновден“, „Летни Симеоновден“, „Симеон орач“, „Симеон сърп“ и на него започва есенната оран и сеитба.

В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Те се изсипват в нови, чисти чували, като в тях слагат стрък босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Така според народните представи ще се стимулира буйният растеж на посевите.

Съгласно народната традиция на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата и да се дава назаем, за да не „излезе берекетът от дома“. Жените не перат и не простират бяло пране, за да не е житото „празно“.

На Симеоновден се правят прогнози и за времето – каквото е в този ден, такова ще е и през януари.

Според народните поверия ако на този ден кучето лежи свито на кълбо, зимата ще подрани и ще бъде много студена.

Българите наричат празника още „Симеон брульо“, защото тогава започва бруленето на орехи. В Родопите пък викат на деня „Устина“ и го почитат, за да не ги нападат вълци и мечки.

Имен ден празнуват всички с имената Симеон, Симона, Мона, Моника.