Православната църква днес отбелязва Сирни Заговезни, празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя и Поклади. Сирни Заговезни винаги се чества седем седмици преди Великден.

Традиционният поздрав на много места в страната днес е: „Простено – прости!“.

На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве.

На 1 март отбелязваме и краят на зимата с надеждата за пролетта, с българския символ – мартеничката.

Бъдете живи, здрави и засмени! С изобилие на добрини и щастие благословени!