Православната църква почита днес паметта на преподобни Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден.

В житието на Антоний Велики е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не „разсърдят“ чумата, шарката и синята пъпка. На близките и съседите за здраве се раздават специално омесени содени питки, намазани с петмез, като една се оставя на тавана за „белята“, за „лелята“, както е била наричана чумата. Затова и празникът е известен още като Лелинден.

Една легенда разказва за двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.