10% от българите живеят със заплата от чужбина, 6% благодарение на роднините си зад граница

10% от българите живеят тук, но получават заплата от чужбина, а 6% разчитат на парични преводи отвън, т.е. на роднини, които работят зад граница. 5% пък казват, че източникът им на доходи е инвалидната пенсия. Толкова са и хората, които признават, че домакинството им няма източници на доходи.

Това показва национално представително изследване на „Тренд“ за демотивираните българи по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, цитирано от segabg.com.

Изследването определя в групата на демотивираните около 330 000 българи. Всеки втори, или почти 160 хил. души от тази група смятат, че за тях работа няма и държавата е длъжна да им осигури работно място. Около 66 хил. българи са без работа повече от 5 години.

Данните показват голямо натрупване на демотивация сред млади хора на възраст между 18 и 29 г. Повечето от представителите на тази група са без висше образование, като 72% са и без личен месечен доход или ако имат такъв, е до 500 лв. Работата им е непостоянна и е в сферата на сивата икономика, получават ренти или доходи от чужбина. Всеки втори е готов да започне работа при сравнително адекватни възнаграждения – между 500 и 1000 лв. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка между 1000 лв. и 1500 лв.

Мнозинството са с български етнически произход (56%), а една трета са роми. Близо 43% живеят в селата. Всеки втори от демотивираните българи няма доказана професионална биография, показват още данните. А официалният държавен посредник в лицето на бюрото по труда се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда.

Едва 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда. Повечето (80%) разчитат на ходатайството. Всеки трети е готов да работи извън населеното място, където живее. Някои от участниците очакват и помощ от държавата в преместването и наемането на жилище в друг град, а 53% виждат нейна роля и в поемане на част от осигуровките. Младите са по-склонни да емигрират в чужбина, но мнозинството от участниците в анкетата (58%) предпочитат да живеят в България.