Тази сутрин отново беше регистрирана хулиганска проява – счупена е входната врата на партииния офис на „Величие“. В централен и богаташки столичен район. Подобни действия, независимо срещу кого са насочени, не са форма на политическа позиция, а престъпление. Те не решават обществени спорове и не печелят доверие – напротив, често постигат обратен ефект.
Историята на българския обществен живот показва, че прекалената агресия и системният негативизъм рядко носят политически дивиденти. Когато една кампания премине границата на допустимия политически спор и се превърне в посегателства и ожесточена враждебност, обществото започва да реагира различно. Българите често проявяват повече състрадание към онзи, който изглежда атакуван, отколкото към този, който демонстрира агресия.
В предизборна среда това е особено видимо. Колкото повече се натрупват негативни кампании, толкова по-вероятно е част от избирателите да възприемат засегнатата страна като жертва на несправедлив натиск. В един момент прекаляването обръща знака – от очакван политически удар се стига до морална мобилизация в обратната посока.
Българският народ често изглежда отстъпчив и търпелив. Това поведение има дълбоки исторически корени – философското приемане на действителността и способността да се оцелява в трудни времена са част от националния ни характер. Но именно в тази привидна мекота се крие и способността за внезапен обрат, когато обществото усети несправедливост или прекомерна агресия.
Посегателствата и езикът на омразата няма да донесат успех в предстоящата кампания и в самите избори. В демокрацията печелят аргументите, програмите и доверието, а не счупените врати и шумните обвинения.
Политическият спор трябва да остане в рамките на закона и уважението. Всичко друго не само е недопустимо – то е и стратегически погрешно.
