Християнската църква празнува днес Благовещение. Празникът напомня за благата вест, с която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света.
Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.
Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38.
От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на девицата от Назарет. А когато нейният Син – Богочовекът Иисус Христос, страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред БОГ.
Днешният в християнската традиция се почита като празник на майката.
В българската народна традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.
Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта. По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.
На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва.
Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна.
В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.
Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
