Всеки българин, имал възможността да прекрачи границата на Западна Европа и да влезе в произволен супермаркет от големите търговски вериги, преживява един и същ шокиращ цивилизационен сблъсък. Купуваш абсолютно същата потребителска кошница – хляб, мляко, сирене, месо, масло. Марките са аналогични на тези у нас, но с две огромни, стряскащи разлики: в Брюксел или Берлин храната е по-евтина, а качеството ѝ е в пъти по-високо. Как стана така, че най-бедната държава в Европейския съюз плаща най-скъпата и нискокачествена храна, докато заплатите ни остават на дъното?
Отговорът на този въпрос не се крие в „световната конспирация“, а в бездействието на поредица български правителства, които отказват да свършат двете си най-важни задачи: да осмислят данъчната политика и да наложат железен контрол върху качеството.
КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА? Време е правителството да спре „златната“ за някои спекула с храната ни! | RNS
Данъчният абсурд: Защо Европа пази гражданите си, а България ги дере?
Голямата тайна зад по-ниските цени по белгийските, френските или германските рафтове се нарича диференцирана ставка на ДДС. Докато в България управляващите стискат зъби и държат твърдо 20% данък върху добавената стойност за абсолютно всичко (превръщайки храната в лукс), европейските икономики отдавна са разбрали, че хлябът не е бетоновоз и не може да се облага по един и същ начин.
В Белгия ДДС върху основните хранителни продукти е едва 6%. В Германия е 7%. Наскоро дори държави със сериозни бюджетни предизвикателства като Швеция обявиха драстично намаляване на ДДС върху храните наполовина (от 12% на 6%), за да свалят инфлационния натиск от гърба на семействата.
У нас държавата продължава да прибира по една пета от стотинките на бабата за литър мляко, оправдавайки се с „фискална стабилност“. Резултатът? Българският купувач субсидира бюджета чрез стомаха си. Работа на кабинета е незабавно да преосмисли този данъчен модел и да въведе ниско ДДС за малката кошница от жизненоважни храни. Това не е ляв популизъм, а базова европейска практика за оцеляване.
Войната на качеството: Вторият сорт хора в ЕС
Вторият голям проблем е безочието на големите производители, които продължават да прилагат т.нар. „двоен стандарт“. Продукти на едни и същ брандове, пакетирани в еднакви кутии, имат коренно различен вкус и състав в Брюксел и в София. В Западна Европа купуваш истинско масло и истинско месо; в България – същата марка често е модифицирана с растителни мазнини, повече вода и консерванти, за да излезе „по-евтино“ на вносителя, но на по-висока цена за потребителя.
Къде е държавата тук? Работата на българските регулатори и на Министерството на земеделието и храните е да удрят по масата в Брюксел и да налагат безмилостни санкции у нас. Правителството трябва да изисква – с цената на затворени магазини и конфискувани партиди – стоките на българския пазар да имат абсолютно същото качество, каквото имат на белгийския. Българинът не е второ качество европеец и стомахът му не е кошче за отпадъци за залежали европейски суровини.
Първо европейски правила, после европейски заплати
Често чуваме оправданието: „Е, как искате да е евтино, като заплатите ни не са като в Брюксел?“ Истината е точно обратната. За да стигнем до етапа на изравняване на доходите и заплатите с европейските, първо трябва да внесем европейския ред в пазара.
Няма как да вдигнем доходите на хората, ако бизнесът и гражданите биват изцеждани от изкуствено надути цени и картелни споразумения по веригата. Държавата трябва да създаде пазарна среда, в която спекулата се наказва, ДДС-то помага на бедните, а качеството е гарантирано. Чак тогава, стъпила на здрава икономическа основа, България ще може естествено да догони европейските нива на заплащане.
Храната ни е на германски цени, а заплатите 5 пъти по-ниски | RNS
Дотогава българските потребители ще продължат да пътуват на Запад с празни куфари и да се прибират с торби, пълни с храна от чуждите супермаркети. Не защото сме чуждопоклонници, а защото българските политици отказват да превърнат България в Европа.
