Особена сила има в българския народ.
Различна.
Тиха и невидима.
Като съскащият звук при закаляване на стомана.
Като предупреждение и обещание.
800 години без държава.
И въпреки това – с език и съзнание за национална идентичност.
С култура и традиции, с вяра и име – скрити, пазени, живи въпреки всичко.
С печата на богомилите, чието учение сякаш идва от бъдещето.
С писменост, която днес ползват 300 млн души в света.
„България е черният дроб на човечеството“ беше писал П.Дънов. Мястото където се стичат отровите за да бъдат пречистени. Лабораторията на живота. Мястото където животът побеждава смъртта.
Колко сила е нужна за да бъдеш това място? Колко вяра? Колко смирение и милосърдие?
Не винаги истински важните хора и народи са на показ. Не винаги са герои. Героизмът е признание или обяснение. Понякога е умишлена лъжа – особено днес. Българинът няма да разтърси Европа с протести. Ще се инати тихо, но безкомпромисно. Както се случи с в@ксинациите. ЕС не успя само в България. Както с Истанбулската конвенция.
Българинът никога няма да замени патриархалните си ценности с джендър идеологията.
Българинът усеща болезнено истината. Знае, че днес е голямата битка със злото. Разпознава доброто със сърцето си и никога няма да застане на страната на глобализма. Вярва в Русия и в съществуването на онази невидима сила, наречена Бог, вселенски разум или просто справедливост. Затова има силата да преработи отровата, просмукала други общества и народи. Затова оцелява – като пазител на общочовешките ценности. Без показност, с много инат, нечовешко търпение и вяра.
И да – има облъчени, дори са болшинството днес в българския парламент. Те не са закалената стомана на българщината. Те са търговците от храма, юдите, каквито има всяко общество според законите на общественото израстване. Те са антиподът, другият полюс, нужен за развитието, за протичането на енергията нужна за движението. Обречени са – случайници, от които историята ще се отвърне с презрение.
Странна е силата на българина – като подводно течение, като бученето на земните недра, като лавата в събуждащ се вулкан.
Сила, която не се вижда и често подценява. Силата на пазител.
