България е в патова ситуация – мъжете масово не са били войници, другите са се клели да пазят с живота си Родината си – друга държава, с друго знаме и с друг герб.

Това е притеснителната ститистика, за която никой не говори официално.

Фактически, след избухването на демокрацията у нас сред първите цели бе да бъде елиминиран военният защитен потенциал на републиката, беше унищожена техниката, беше отменена наборната срочна служба и скратен неколкократно численият състав на армията.

Не една са легендарните битки, водени през вековете от българите, запомнени от враговете си с безпримерна смелост и всеотдайност.

Днес ситуацията е различна. Покрай неистовия, неразумен ураган на безсмислени промени, от българският трибагреник изчезна гербът. Той самият бе трансформиран от едно лъвче, изправено на задни лапи, стъпило здраво желязно зъбчато колело – символ на здрави устои, готово в атака да защити България. Вместо него беше подредено цяло стадо лъвове. Три – неясно защо точно толкова, а не 5, 7, 12 и т.н. Даже няма смисъл да припомняме, че в природата лъвиците ловуват. Тая сбирщина от котки предполага само чакане някой да дойде да ги нахрани.

Кому пречеше герба вързу знамето, не стана обществено известно.

Няма българско семейство, в което все още да не е жив спомена от войнишката клетва на техен син и родственик. Да изпратиш войник – това беше чест, значи – достойно си се справил с детето си. Нямаше българска майка, която да не плаче, докато слуша сина си:

„Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.“

Нямаше баща, чието сърце удовлетворено да не трепне, че до рамото си вече ще чувства това на сина си.

В последните месеци, заради войната в Украйна и непрестанните напъни на хора, които никога няма да отидат да помогнат на нападнатата страна, се чуха и други закани.

Аз съм българин! Клел съм се с живота си да пазя Родината си – Народна република България. Положил съм клетва пред друго знаме и герб! Нямам ангажимент към тази държава! Тези, които обезличиха Родината ми и измислиха сегашната, имат пълното право да си я пазят с всички им сили! Желая им успех!

От третата страна са тези, които никога не са били войници, следват тези със здравословните проблеми и накрая тези, които са в чужбина и няма да се върнат заради РБългария.

СНИМКА Интернет

Kалинка Пенчева