Българите искат промяна, но искат тя да е лесна. Не случайно с десетилетия народът ни чака месия, който да ни я подари. Всеки иска „да се оправим“, но като общество ние нямаме ясни критерии, нямаме един стандарт какво съдържа това понятие.
Какво притеснява целокупното гражданство? Реалната промяна означава: нови правила, дисциплина, отчетност, по-малко шуробаджанащина, повече почтена конкуренция, отказ от „моят човек да ме уреди“.
Голяма част от обществото иска резултатите, но не и реформената болка, която идва преди тях.
Това е човешко, не само българско, но у нас е силно.
Българите гласуват емоционално, а промяната се прави рационално. Народът гласува за “спасители”, не за програми. За харизма, не за политики. За гняв, не за решения.
Промяната изисква прагматизъм, търпение и план, което е противоположно на емоционалното гласуване.
Много българи търсят враг, не отговорност
Моделът е: “Онези са виновни”, “Този е предател”, “Кой ни пречи?” и рядко се пита: „Какво зависи от мен?“, „Какво трябва да променим като общество?“.
Промяна няма, където няма лична отговорност.
Повтаряме един и същ модел: месия → надежда → разочарование → нов месия
За 30 години видяхме този цикъл: Костов, Царят, Борисов, Радев, Петков, Костадинов и пак Радев.
10 ноември — денят, в който започна краят | RNS
Винаги се повтаря: идеализация → очаквания → реалност → гняв → ново лице. На него вменяваме своите очаквания, без да имаме прагматична мотивация. Докато мислим в логика “някой отвън ще ни спаси”, промяна няма. Страхът от нестабилност е по-силен от желанието за промяна
Българинът често е подчинен на мантрата: “Промяна – да, но да не стане по-лошо.”
Това държи статуквото стабилно. Социологически: обществото е разцепено, не концентрирано
Когато няма обединена воля – няма мандат за реформи, няма търпение, няма политическа тежест.
Социолозите са категорични, че в момента обществото ни е фрагментирано в 4 сегмента:
– 20–25% са апатични
– 20–30% са анти-системни
– 20–30% са про-европейски, но раздробени
– останалите са твърди ядра на стари партии
Раздробяването на очакванията от хората е равносилно на слаб реформаторски капацитет.
Значи ли това, че България никога няма да се промени?
Не! Но означава, че реална трансформация ще стане само ако се изпълнят 3 условия:
– явно лидерство с план, а не с лозунги
– не месия, а професионален екип. Общество, готово за непопулярни решения
– не само за обещания. Широко съгласие в обществото (не 51%, а 70%)
Истинска промяна става, когато критична маса иска едно и също, а това сега е невъзможно поради различното разбиране за ценности.
В момента тези три условия не са изпълнени.
Българите искат промяна, но не са готови да се променят.
Z върху руските танкове и Поколение Z – това не е съвпадение, а символ на край | RNS
Затова гласуват за обещания, а не за решения. Затова цикълът „надежда → разочарование“ продължава. Докато не изравним стандартите си за добро и зло, докато не решим дали не ни пука или няма да се примирим с нарушаването на правилата. Докато не почнем да мислим за общото повече от за тясно личното!
Вселената не работи с подаръци, а в равновесие!
Начало | RNS
ИЛЮСТРАЦИЯ sportingpost.co.za
