Варненските музей работят по стандартно часово време на чиновници – до 17 часа и през повечето от каледнарната година с почивни дни събота и неделя. Чули ли сте да инициират мероприятия, с които да привличат посетители? А, училища да водят учениците си в тези културни институции? Повечето музей са застинали във времето на т.нар. соц и нямат атрактивно презентиране, вероятно защото са държавни и никой не се сеща, че повече от 30 години живеем в пазарна икономика.
Всъщност, работниците в музеите са превърнати в чиновници. Не знам точно кога това се е случило, но е ставало с мълчаливото съгласие на всички ни.
Ако тази седмица решите да отведете детето си в някой от 16-те обекта със статут на музей в морската столица, ще трябва да си вземете поне половин почивен ден, защото всички приключват работния ден в 17 ч. Изключение прави само Ретро музей – вероятно защото е единственият частен, а не държавен и финансиран от Община Варна.
Ако си мислите, че можете да прекарате приятни часове в някой от същите тези 16 музея на територията на града в почивните дни – няма да Ви се получи. Повечето от тях са избрали събота и неделя за неработни. Историческият музей – неделя и понеделник.
Вариантът е да се изчакат трите летни месеца – юни, юли и август, в които Историческият музей – например, работи без почивен ден.
Тук ще ме опонират, че работното време е функция на интереса на варненци. И със сигурност тези, които го направят ще имат право до известна степен. Както и за ниските си заплати, преди да питам какъв продукт произвеждат и предлагат срещу тях.
Ходили ли сте скоро във варненски музей? Там времето наистина е спряло. Отдавна. И не в добрия смисъл на думата.
Всъщност, всеки бизнес трябва да се афишира и рекламира. Има много начини и за двете. Ако някой си мисли, че музеите ще си станат разпознаваеми и познати за широката публика с „тишината“, трябва да бъдем категорични, че е в голяма грешка. Ако някой предполага, че непознатите културни институции ще станат привлекатално място за свободното време на варненци, а работещите в тях – уважавани за труда си – сиреч – с право за претенции за условия на труд и заплащане, също много греши.
Процесите са свързани и колкото и някому да е неприятно – първо трябва да дадеш, за да чакаш да получиш!
Кога за последен път варненци са чули за инициатива, която да привлича хора в който и да е музей?
Да сте давали пари на детето си, защото от училище ще го отведат в някой от градските музеи?
Не знам какво толкова учат, но децата ни често не знаят кой е човекът, на чието име е кръстена улицата, на която живее.
Отдавна се коментира, че образователната система в България има за главна цел отглеждане на неграмотни и лишени от елементарна обща култура ученици. Не знам дали има такъв заговор, но резултатите подозрително го правят възможен. Неписаното „съглашателство“ между училищата и музеите също работи в тази посока.
Вие може да не помните, но имаше едно друго време, в което българското образование беше световен еталон. Не знам дали е вярно, че на истинските командири на държавата не им трябват умни хора, а посредствени и лесно манипулируеми. Жалкото е, че отличниците от едно време, които славеха Родината ми по цял свят, допуснаха техните внуци да слязат на такова примитивно ниво.
