Административен съд – Варна провъзгласи нищожността наРешение № 471 по Протокол № 38 на тридесет и осмото извънредно заседание на Общински съвет – Ветрино, проведено на 8 юли 2022 г., с което е прието предложение – подписка за гражданска инициатива за забрана поставянето на ветрогенераторни съоръжения на територията на Община Ветрино.

Производството е образувано по жалба на „Д.У.“ ЕООД.  Съдът връща преписката на Общински съвет – Ветрино, да разгледа направеното предложение и в едномесечен срок  да обявят своето решение, съгласно чл. 52 от ЗПУГДВМС (Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление). 

В мотивите си съдът отбелязва, че От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е приет Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Съгласно Директива 2009/28/EО, задължителната национална цел на България е през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16 % дял от крайното брутно потребление на енергия, включително 10 % дял на енергията от ВИ от потребление на енергия в транспорта. От Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите е одобрен и Интегриран план в областта на енергетиката и климата в Република България 2021 – 2030 г.  .  Националните приоритети в областта на енергетиката са повишаване на енергийната сигурност и диверсификация на доставките на енергийни ресурси; използване и развитие на енергията от ВИ, съобразно наличния ресурс, капацитета на мрежите и националните специфики. Съдът сочи, че Община Ветрино също е приела и краткосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници  и биогорива за периода 2020 – 2023 г., като в нея е извършен анализ на потенциала на вятърната енергия в общината. В заключение е прието, че инвестициите в „зелена енергия” и ВЕИ са единственият възможен подход за ограничаване на енергийното потребление от конвенционалната енергетика.

От нормите на ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници) може да се направи извод, че производството на електрическа енергия от възобновяеми източници е държавна политика, която се определя от Министерският съвет, провежда се от министъра на енергетиката. Именно в изпълнение на държавната политика общинските съвети приемат програми за насърчаване  използването на енергия от възобновяеми източници, такива програми са приети и от Общински съвет  – Ветрино.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореният акт е постановен в противоречие със ЗЕВИ. Ответникът,  без да има компетентност да решава въпроси, свързани с енергийната политика на страната  е постановил решение, противоречащо на специалния закон ЗЕВИ, на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, както и на приетите Дългосрочна и краткосрочна програма на Общински съвет – Ветрино.

Съдът прави извод, че оспореният акт е постановен от некомпетентен орган, в противоречие и с нормите на ЗУТ. Несъобразяването с материалната компетентност при издаването на административен акт има за последица неговата недействителност в най–тежката й форма – нищожност. В Решението си съдът казва, че оспореният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона. Решението е постановено, без да се държи сметка за целта на закона – ЗЕВИ. Основната цел на специалния закон е насърчаване, а не забрана за изграждането на възобновяеми енергийни източници, въвеждането на неограничен във времето мораториум за изграждането на такива е в противоречие с една от основните цели на ЗЕВИ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му.

С пълния текст на Решението можете да се запознаете тук:https://ecase.justice.bg/act/getactpublicfile?guid=730c33fd-a620-4eda-abbd-0c1f59be1438