„Аз винаги съм харесвал неговото изкуство и смисъла, който той вкарва в своите песни. Понеже в нашата листа има много икономисти и юристи, нямахме достатъчно хора на изкуството, отидох лично да го поканя. Прекарахме много време в разговори и това, което винаги съм очаквал да срещна от Ицо Хазарта като певец, се оказа още по-задълбочен и смислен човек. Говорихме много по темата за образованието, а не толкова за културата. Много съм горд, че той води нашата листа в „Люлин”.

Това заяви един от лидерите на двупартийната коалиция, озаглавена „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков. Човекът, който в рамките на половин година забърка серия от скандали, или не е слушал и чел творчеството на Ицо Хазарта, или има доста странни критерии за „хубаво“.

Публикуваме пълният текст на една от най-актуалните към днешна дата песен на Ицо Хазарта. След като се запознаете с него можете да прецените дали човек с такъв публичен речник е добре да се грижи концепуално за образованието на децата ни.

Колега

ЪпсуртЖълти зъбки и нерви лабави,
не гепи кабели, гепи кабари
Като стрида в маршрутките,
аз съм сам в държавата на проститутките.
Колега, помниш ли на стената любим портрет?
Нямаше го още „24 часа“,
немаше ни GSM-и, ни интернет,
Азис беше само Васко Педераса.
Немаше ги още бандеролите,
немаше я и кръвта в сополите.
Цените беха още идеални (ооо)
Ъпсурт не беха толко комерсиални.
Сега амортисьорът ти тропа,
говориш ми за залеза на хип-хоп-а.
Виде ми се, колега, че си паднал по гръб,
от коза съм станал малко тъп.
За тия години отидоха 4 декара,
мениджъра ни тръгна да вика лекара.
Викам, господин продуцент, дай ми пара,
искам турне като на Ку-Ку Бенд.
Дай ми един от ония партийни куфари,
да купа на пет путки мини купъри.
Портмонето ми е да е претъпкано, вместо кухо.
Дошъл съм за нещо сухо.Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
(не ме занимавай с глупости бе)тоя ми опява като поп
(е, т’ва ващо не е точно хип-хоп)
извинявай, шефче,
помна времето когато джойнта беше левче,
а ти не беше толкова отворен.
Ше ти еба майката, глупак!
Аз съм кандидат-премиер.
Другия път ше ме изберат
и милиони микроби ше умрат.
А до тогава как да си гледам кефа бе?
И ти и аз знаеме кои са шефове.
Некои клюки са от рошави путки.
Некои куки май са много лоши мутри.
Марихуаната лети е крастата,
дай ми некой лев за бензин на Астрата.
В момента и ти си като всички – бит пес.
(в Парламента да лапаш пишки е бизнес)
Нали ги видех – общественици,
некои курви направиха много пари.
Оставам, ама ми се заминава,
за слава – не ми се занимава.
Батенце, ядеме чинки, сойки,
нема кинти – деба тия mp3-и.
Нещастник, седи дома, чети „Шок“.
Кажи ми шубе ли те е бе, мишок.
(България не ме обича, а аз съм ебати пича)
(шшшш)
(да ти еба майката)Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
(не ме занимавай с глупости бе)Права мръсни песни, ама не ги въртите.
Почвам да пея за луната и звездите.
„една луна наеба звездата“ –
грешка на езика, нов съм в занаята.
Господим Министър, напиши ми факс.
Миришеш ми на старие ми Air Max.
(мое ли ти зема едно интервю)
я, ми дъхни!
Венаа ходи си земи некви дъвки!
Твоята жена е мойта порно гордост.
(Някой трябва да поеме политическата отговорност!)
Батко, дали да ти не серем на устенцата.
На жена ти правим синки по коленцата.
Тя обаче погледна в твоята чиния,
затова остана само в моята чикия.
(Искам да ида в парламентаа!)
Иди! – никога нема да имаш хемороиди.
Господин депутата гледа девствено,
естествено не шмърка нищо евтино.
Селото се оказа тъкмо в града.
Белото им показа, тъмната страна.
Дали ви правя нещо като песнички пея
и ви ям трохите за да оцелея.
Боже, давай нагоре и нека е грях –
Искам некой ден да сера на тях!Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
(не ме занимавай с глупости бе)
Няям време!Източник: Musixmatch

Високо естетична и ходожествена е стойността и на текста на „Видимо доволни“ с автор Ицо Хазарта.

Ето и историята на „рападжията, много наше момче“, разказана в „Имам човек в КАТ“