Това твърдение звучи като логически парадокс, но в него се крие дълбока философска истина, която обяснява всичко, което виждаме днес – от Газа през Иран до безсилието на международното право.
Защо злото винаги бърза?
Злото е кръвожадно не защото е силно, а защото знае, че времето не работи в негова полза. То бърза да убива, да заличава, да унищожава, защото интуитивно усеща, че всеки изживян ден е победа за живота. Докато детето в Газа диша, то е свидетелство, че злото не е успяло напълно.
(ВИДЕО) Бенямин Нетаняху – обвиняем за военни престъпления и персона нон грата в 124 държави | RNS
Ако злото беше непобедимо, щеше да е уверено.
Непобедимото не се страхува. То не бърза. То не се нуждае от глад, бомби и равини, които да проповядват смърт. Ако злото наистина беше вечно и всемогъщо, то щеше да има луксa да бъде милостиво. Нямаше да му трябва да убива деца, защото децата не биха били заплаха.
Точно обратното – злото, което виждаме днес, е нервно, параноично и ненаситно. То убива, защото се страхува, че утре тези деца ще пораснат и ще поискат сметка. То блокира храната, защото знае, че ситият човек има сили да се бори. То унищожава болници, защото се страхува от свидетелите.
В този смисъл, кръвожадността на злото е доказателство за неговата слабост.
Ако злото беше наистина непобедимо, то щеше да управлява с усмивка, с просперитет, с „хляб и зрелища“. Но то управлява с бомби и глад. Защото знае, че е временно. Че светлината някъде там напира.
Какво ни казва това?
Казва ни, че надеждата не е наивна. Че всяко дете, оцеляло в Газа, е удар срещу злото. Че всеки глас, който отказва да мълчи, удължава агонията на непобедимия, който се прави на победител.
Ако злото беше непобедимо, нямаше да е толкова брутално. Бруталността му е признание, че в дългосрочен план доброто печели. Не защото е по-силно в оръжията, а защото е по-силно във времето.
„Ако наистина вярваха, че са непобедими, защо толкова се страхуват от деца, които ще пораснат?“
