Парламентът официално отне охраната и автомобилите на НСО. Президентът на България остана без държавна защита. Но, вместо вакуум, се случи нещо безпрецедентно – граждани, сред които активисти на парламентарно представената партия „Величие“, решиха сами да го ескортират. Не по молба! Не по нареждане! А по вътрешен порив! Да защитят институцията, която усещат като последна бариера пред пълното овладяване на държавата.
Този акт не е просто символичен. Той е тиха присъда за онези, които превърнаха властта в инструмент за наказание, за правителството, което се отнася с държавния глава като с враг, и за парламентарното мнозинство, което забрави, че държавността не се гради с реваншизъм.
Когато народът започне да пази президента от собственото му правителство, това не е романтика, а тревожен сигнал, че държавата вече не е арбитър, а страна в битката!
България се намира в момент, в който разделението е изместило всякакъв морален и институционален ред!
Днешната ескортна колона не е проява на патриотична театралност, а отговор на усещането, че властта е превзета, а справедливостта – отнета. Народът излиза пред президента не защото е длъжен, а защото вярва, че повече няма на кого друг да повери държавата си.
Така всички станахме свидетели на безпрецедентната ситуация когато държавата предаде президента, народът застана пред него. А, хората на „Величие“ се превърнаха в щит между президента и държавата.
