На 21 ноември 2024 г. Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповеди за арест на трима ключови фигури за военни престъпления в Газа – израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, тогавашния министър на отбраната Йоав Галант и военния лидер на „Хамас“ Мохамед Дейф. Това решение превърна Нетаняху в първия действащ лидер на западна държава, срещу когото МНС издава такава заповед. Той може да пътува свободно в 69 държави, които не са членки на МНС и в САЩ, Русия, Китай и Турция.
Какви са обвиненията?
Според съдиите в Хага, Нетаняху и Галант носят индивидуална наказателна отговорност за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Ивицата Газа. В обвиненията се посочват:
- Използването на глада като оръжие за война чрез блокиране на доставките на храна, вода и лекарства.
- Умишленото насочване на удари срещу цивилни обекти.
- Убийството на хиляди цивилни, включително жени и деца.
- Лишаването от достъп до хуманитарна помощ.
Какво означава заповедта на практика?
Заповедта на МНС задължава всички 124 държави-членки на съда (страни, ратифицирали Римския статут) да арестуват Нетаняху, ако той стъпи на тяхна територия. Това означава, че израелският премиер е фактически обявен за „персона нон грата“ в повече от половината държави в света, включително всички страни от Европейския съюз (с изключение на Унгария, която е членка, но забавя ратификацията), Великобритания, Канада, Австралия, Япония, Бразилия и разбира се – България.
Кои държави не са задължени да го арестуват?
САЩ, Русия, Китай, Израел, Иран, Турция, Индия и Саудитска Арабия не са членове на МНС и не признават неговата юрисдикция. Това създава интересна геополитическа ситуация, в която Нетаняху може свободно да пътува до Вашингтон или Москва, но не може да посети Лондон, Берлин или София, без да рискува арест.
Реакциите
Израел категорично отхвърли обвиненията, наричайки решението „антисемитско“ и „политически мотивирано“. От своя страна, „Хамас“ приветства заповедта срещу израелските лидери, но определи обвиненията срещу своите представители като „объркване на жертвата с палача“. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви, че заповедта не е политически акт, а решение на съдебна институция и че държавите-членки трябва да я изпълнят.
Исторически контекст
Това не е първият случай, в който МНС издава заповед за арест на действащ държавен глава. През 2023 г. съдът издаде такава заповед за руския президент Владимир Путин във връзка с депортирането на украински деца. През 2011 г. подобна заповед беше издадена за либийския лидер Муамар Кадафи. Практиката показва, че изпълнението на такива заповеди зависи изцяло от политическата воля на държавите, тъй като МНС няма собствена полиция.
Какво следва?
Към днешна дата (март 2026 г.) Нетаняху продължава да пътува, като внимателно избягва държави, които биха били задължени да го арестуват. Официалните му посещения са ограничени до страни като САЩ и някои африкански държави, които не са членки на МНС. Същевременно, дипломатическият му график в Европа е силно ограничен – срещите се провеждат в неутрални трети държави или чрез видеоконферентна връзка.
