Ролята на занаятите за запазването на българщината и българския дух са определящи, категоричен е изпълнителният директор на Исторически парк в Неофит Рилски – Ивелин Михайлов.

Той обяснява защо смята така:

Когато човек работи с ръцете си, той развива и мозъка си. Това малко хора го знаят. Ако накараме едно малко дете да направи нещо, то няма да успее, защото не му е развита фината моторика. Колкото повече прави един човек едно и също нещо, толкова повече се образува връзка между действието и мисленето, той вижда много по-бързо как ще направи нещата.

Следователно в изграждането на хората като хора има голямо зачение занаята, защото ги кара да действат и да се развиват – и мисловно, и физически.

Второ – в днешно време ние произвеждаме едни и същи неща, стандартизирани. Твърдим, че го правим в името на доброто. Но, всъщност стандартизацията ражда бройлери. Всичко различно от предварително зададените размери се смята за отклонение. А, реално това спира развитието. Вече никой не се стреми да има по-красиви птици, с по-дълги шии, с по-красиви пера. При занаятите един занаятчия няма стандарт. Той винаги се стреми да направи продукта си по-добър, по-красив, по-функционален и това издига на все по-високо ниво качеството. Извисява хората. Извисява околната среда, защото тя става все по-красива.

На трето място българските занаяти имат огромна роля в запазването на българщината. Ще се върнем преди Възраждането. Оттогава е поговорката „Много хубаво не е на хубаво“, защото когато някой се стремял и правел много по-различни и красиви неща, той бил убиван, а продуктът му – отнеман. За това са започнали да се стремят да са средно хубави и функционални, т.е. – сами са наложили някаква стандартизация.

В тези случаи изключителността на човека не се проявява. За да имаме изключителност, трябва да имаме сили и да можем да я защитим. В дългата история на великата българска държава ние сме имали възможност да защитим своята изключителност пред целия свят. Ако някой чете пътеписите на тогавашните пътешественици, ще разбере, че те са били омагьосани от красотата, която виждат и не са искали да си тръгнат от тук.

Тази наша сила да защитим своята изключителност се е предавала и запазвала в занаятите – от майстор, на калфа и на чирак. В занаятите са сърханява това величие, което е имал българският народ и във всяко нещо, сътворено от занаятчиите.

Забелязвам в България и в света стремеж у хората отново да се върнат към човешкото, човещината и човешката среда, защото в последните години уж сме в глобален свят, но станахме по-големи егоисти. Голяма част от хората усещат, че в това консуматорско общество я няма човешката топлина и се опитват да си я върнат. Връщането към занаятчийството е възможност всеки да се изяви, да работи и да обучава хора, да създаде общност. Това е начин хората отново да са заедно и да се доближат до Твореца. Един вопъл, че искаме да се върнем към човечността. За мен е учудващо, че 20-годишни хора искат да работят тежък физически труд, вместо да седят пред компютрите в града.

Мисля, че в нас е заложено да търсим човешкото. Някой път можем да се отклоним от пътя. Може да е повсеместно, но заради търсенето на по-добрата версия на себе си, можем да видим резултата от човешкото и консуматорското. Така сами ще разберем кое е по-добро. Аз съм оптимист, че човешкото ще спечели.