Личното ми мнение е, че в последните години училището блокира, вместо да поощрява откривателския дух у децата. Вместо те да търсят и да се научат да се изразяват чрез рисуване и пеене, се залага на теория. Това отдалечава хората от смисъла на съществуване.
Това споделя известната художничка Албена Коева. Тя е варненка. Завършила е „графика“ във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методии“. Специализира живопис в Националната художествена академия- София. Самостоятелните й изложби се превръщат в истински арт-празник, а с множеството си участия в сборни изложби и конкурси е име, наложило се в света на изкуството в България.
Днес тя ни демонстрира рисуване върху коприна, за да видим как се създава арт-шал. В началото опъва фината тъкан върху рамка. Тъй като е решила да ползва техниката „мокро върху мокро“, покрива платното с вода. Нанася абстрактни форми от цветовете, които са в палитрата й. Оконтурява част от фигурите и ръси морска сол на определени части. Споделя, че това е техника, която променя рисунъка, защото солта поема част от водата и прави свои фигури върху шала.
Междувременно ни разказва:
Рисуването върху коприна, която е лек и приятен материал, прилича най-много на рисуването с водни бои върху хартия. Тъй като е плат, все пак е различно. Усещането е много ефирно. Самият материал не бих казала, че предразполага към нещо конкретно, но има един тънък момент. Поне за мен коприната е един доста свободен начин на изразяване, защото обичам техниката на работа мокро върху мокро. Спецификата идва от това, че тук не може да се поправя. Трябва човек предварително да знае какво прави и какво иска да постигне. Повторението тук е невъзможно, което прави продукта уникален. С рисуването върху коприна – в случая нарисувах един шал, не се приключва изпълнението на проекта. Тъй като той ще бъде носен, очаква се и пран, се предприемат допълнителни действия по консервирането и съхранението на боите. Шалът няма да бъде поставен в рамка не стената, за това се използват различни техники за консервиране на пара, пране, обработка с определени материали и чак тогава шалът е готов за използване по предназначение.
Рисуването не само действа положително на емоционалната нагласа на практикуващите го. То е призната форма на терапия. Самият творчески процес е зареждащ и успокояващ. Дава много на човека, който рисува. Той на практика влиза в друго измерение, става подвластен на друг тип положителна енергия.
Несъмнено творческият процес облагородява конкретната личност. Тъй като всеки човек е творение на нашия Създател, когато той твори, това му помага да се върне към истинската си същност. Да остане на един много по-дълбок и светъл път.
Разбира се, че не е нужно хората, които се занимават с рисуване непременно да са завършили специализирани училища. Това е достъпно за всеки човек. Ако той е завършил някакво специализирано учебно заведение, то има повече подготовка. Теоретична и практическа. Така или иначе обаче, всеки носи в себе си някакви таланти. Ако те са в посоката рисуване, е добре да практикува и като хоби.
Моето мнение е, че ако в образователната система от съвсем ранна възраст се залага повече на творчеството – рисуване, пеене и всякакъв вид творческо развитие на личността, ще се окаже, че много повече хора са успели да открият у себе си таланти, за които не знаят. Според мен това не се толерира достатъчно в нашето общество, в училище не се набляга на практиката, а повече на теорията, което е причината хората да не знаят за своите таланти.
Това, че повече се теоретизира, отколкото практикува не е случайно. Добре би било децата да се занимават много повече с рисуване и музика, защото детството трябва да бъде детство и на всеки малчуган да се даде възможност да експериментира и откривателства сам със себе си. В момента ситуацията е такава, че образованието по-скоро блокира, отколкото поощрява този развитието на този откривателски дух.
