Има един вечен виц: пред българския казан в ада няма дяволи с тризъбци, защото тръгне ли някой да излиза, останалите сами го дърпат обратно на дъното. Този уикенд казанът пак завря, а поводът беше участието на DARA на „Евровизия“ с парчето „Bangaranga“.
Вместо подкрепа, социалните мрежи се превърнаха в трибунал. Дежурните пазители на „морала“ обявиха модерната и динамична песен за… „сатанинска“. Явно някои хора сериозно са объркали десетилетието и си мислят, че „Евровизия“ е съвременен еквивалент на социалистическия фестивал за политически песни „Ален мак“. Очакват лирични текстове за мира и статично пеене зад микрофона. Парадоксът е огромен: всички масово критикуват социализма, но накрая се оказва, че упадъчната сивота и партийната цензура искрено им липсват. Всяко излизане извън матрицата се приема като национална катастрофа.
Но може би най-грозната и лицемерна брънка в цялата тази истерия дойде от псевдоактивистите. Появиха се „моралисти“, които публично обявиха, че се срамуват от българския народ и от самата DARA. Причината? Защото певицата не била обявила бойкот на конкурса заради конфликта между Израел и Палестина. Изключително удобно е да адресираш геополитическия си гняв срещу едно 20-и-няколко-годишно момиче, от което не зависи абсолютно нищо на световната сцена. Същите тези диванни хуманисти иначе не смеят да гъкнат срещу правителствата и истинските политически играчи, но с настървение атакуват младия артист, отишъл просто да си свърши работата.
Истината е, че всеки път, когато общественият гняв не е насочен към правилното място, реалните проблеми си остават нерешени. Изливането на фрустрация върху поп изпълнители няма да спре нито една война, нито ще свали цените в магазина, но пък е чудесен параван за собственото ни безсилие пред истинските виновници.
А фактът е, че „Bangaranga“ е перфектен музикален продукт по абсолютно всички международни стандарти. Докато у нас я анатемосваха, стотици чуждестранни вокални и музикални треньори се изказаха повече от ласкаво за нея. Дори хора, които се занимават професионално само с хеви метъл, споделиха, че парчето действа като вирус – влезе ли ти веднъж в главата, не можеш да спреш да си го тананикаш.
Добре, че е тази „Евровизия“, та да разберем, че българите сме и топ експерти по музикална естетика и глобална политика. Нищо, че същите тези критици масово слушат чалга в колите си и по кръчмите в петък вечер. Със сигурност същите не могат да кажат имената и на един класически композитор.
За щастие, DARA не влезе в обяснителен режим. Тя излезе във Виена със самочувствие, разтресе сцената и класира България на финала. Веднага след това, разбира се, палачинката се обърна и хейтърите напълниха профилите си с горди постове „Браво, момиче!“. Жалка история. Готови сме да се прикачим към успеха, но само след като е спечелен напук на собственото ни тесногръдие.
ВИДЕОТО е на Дан (Dan) популярен музикален коментатор и китарист с над 34 000 абонати, известен с обективните си анализи на „Евровизия“ от позицията на американец. Въпреки че е заклет фен на тежката музика, той е изключително широкоскроен и признава качествения поп продукт, без да се влияе от чуждо мнение или снобизъм. В своята реакция за „Bangaranga“ той чистосърдечно се смее и признава, че песента на DARA действа като вирус и е забита в главата му за целия ден.
