Той е вещ в туристическия занаят, но от известно време е неразделна част от екип, в който заедно със съпругата си – Ваня Колева, създават уникални красоти. Твърди, че двамата не са открили първи в света нещо, но смятат, че си заслужава да създават уникати. Категоричен е, че във Варна все повече хора се интересуват от различните лампи, мебели, аксесоари не само защото са незначително по-скъпи от масовото производство, а и защото уважават труда на създателите.

Българинът трябва малко да се върне към хубавото, към красотата, към изкуството, към културата. Не само да уважава и цени това, което ние правим, но и да отиде на театър, на изложба, допълва Димитър Стоименов и споделя основните стъпки по творческата пътека, извървени от него и жена му:

Заедно със съпругата ми развиваме това ателие. Надявам се да просперираме в още по-голямо ателие. На този етап съпругата ми е основният двигател с идеите и дизайна. Аз реализирам част от тях. Съгласуваме ги, развиваме ги.

В началото започнах всичко малко на шега. Обзавеждахме си нашия дом. Беше преди голямата криза 2008 г. Цените бяха изхвръкнали в небесата. Когато ми казаха за една мебел баснословна сума, видяхме, че това е нереално и решихме да пробваме. То пък се получи. Направих една страхотна ес-образна библиотека от дърво и кожа. Тя и до днес си стои в жилището – здрава, не се е разпаднала. Няма човек, който да я е видял, да не се е възхитил и да не е питал откъде сме я купили. Така се роди идеята. Направихме стъпката.

Аз нямам специално образование в работата с дървото и металите. Завършил съм друго, занимавам се с културен туризъм, но дървото ми допада най-много да работя с него. Усещането как променяш и даваш нов живот на вече мъртво, отрязано дърво. То продължава да живее при хората, не се превръща в поредната разпалка или цепеница за огрев. Хората могат да му се радват още много, много години.

Самото дърво най-често ме вдъхновява какво да направя. Видът му ми показва какво най-добре ще се получи от него – маса, лампа, свещник, поднос – то само ни говори. Постепенно се учим, гледаме какво правят другите. Това е много важно, защото двамата със съпругата ми виждаме различно, но накрая стигаме до оптималния вариант.

Подбирам кое при кое да отиде най-често, за да прикрием някой дефект. Ето тук – това е дърво, акация. Бяхме на разходка в Балчик. Режеха дървета. Ние поискахме да си платим и да купим метър от едното. Впечатли ни нестандартната му форма. Цялата кола се изцапа. Децата се разсърдиха, че няма къде да се побере, че те няма къде да седнат. Но, сега имаме материал за 10 подобни масички. Имаше дефекти – разтопих метал, излях го в дървото на ниска температура, за да не се възпламени. Другата масичка е от дъб. Дървесината се напука и ние решихме да го зашием. Намерхме си и клинци за подковаване на чифтокопитни животни.

Идеята за нестандартните осветителни тела взаимствахме от други. Интерпретирахме я според нашите виждания. Повечето са от хартия – целулоза, лепила, дава се форма, съхне 2 седмици, след това се оцветява и комбинира с ел. частта, за да свети. Правим и лампи от бетон с пясък и лепила, за да не се разпадне конструкцията. Всичко е строго индивидуално по отношение на големина и тежест. Когато хората искат лампите са са малко по-големи, тогава трябва да се сложи и метална конструкция.

Фактически от всяко дърво, което сме намерили, можем да направим нещо уникално – от нищо – нещо. Така се получи с тези стойки, които виждате. Те са за бижута. Оказа се, че към тях има огромен интерес.

Във Варна вече има не един и двама майстори, които се занимават с подобни мебели. До колкото съм запознат те предпочитат да продават онлайн. Мисля, че пазарът им не е във Варна, а в чужбина.

Българинът трябва малко да се върне към хубавото, към красотата, към изкуството, към културата. Не само да уважава и цени това, което ние правим, но и да отиде на театър, на изложба. Да оцени един труд – ръчен, независимо кой – какво прави. Няма значение какво се прави – дали керамика, дали метал, дали един шивач – това е изкуство от дарбата на човека, който твори красота за хората.