Помните ли времето, в което днешните възрастни бяха ученици и вместо претенциозното днешно „Предприемачество“ имахме часове по „Трудово“, а после по „Труд и творчество“. В тези часове по лесен и креативен начин не само опитвахме различни елементи от старите български занаяти, придобивахме елементарна обща култура и бяхме наясно с историческата памет на нацията ни. Още в началния курс ни учеха да тъчем чергички на малки хоризонтални станчета. После бродирахме елементарни фигури на парчета панама, учеха ни на шивашките бодове – трапоска, бод зад игла и т.н. Колкото повече пораствахме, толкова по-отговорни инстументи ни даваха. Така се запознахме с дърводелското ренде, чука, с който огъвахме ламаринки за да правим свещници, плетяхме на две игли шалчета от прежда, правехме мартеници, моделирахме от обикновен сапун за пране различни фигури, правехме картини с пирограф, дълбаехме с длета в дървесина и линолеум, правехме мастилени отпечатъци на картините си. В крайна сметка поне всеки от нас можеше да си върже връзките на обувките и да си зашие копче на ризата или панталона.
Кой и защо промени тази учебна програма, стана ли демоде да можем изброените дейности или вече не е нужно да можем да си зашием скъсаното копче, като можем направо да си купим от Секънд хенд друг панталон?
В размисли и въпроси по темата се обърнахме към началника на Регионално управление на образованието – град Варна – д-р Ирена Радева, за да ни каже като експерт с над 30-години педагогически опит дали възможностите на традиционните български занаяти се използват в съвременното училище за знания и възпитание на учениците.
Ето и отговорите на д-р Радева:
Темата наистина е интересна и важна защото предаването на занаятите съхранява традициите и ни запазва като нация. В училище тя е засегната в различни аспекти. Може би най-силно в прогимназиален етап по предмета „Технологии и предприемачество“. Децата в 4 и 5 класове имат теми свързани с дърворезбата, видове текстил и обработката му, изучава се българския народен костюм с особеностите за различните части на страната, изучават се билкарство, лозарство, градинарство. Може би отсъства толкова практичната насоченост, за каквато говорите и ние помним, но всички теми са важни. На тях безспорно се обръща внимание. Хубавото е, че всяка от тях може да бъде доразвита в часовете по изобразително изкуство и в часовете по обществени науки. В тях колегите падагози коментират различни географски и икономически области, както и развитието в тях на поминъка, част от което са и народните занаяти.
С особено внимание въпроса за развитието на българските занаяти се разглежда в професионалните гимназии. В тях изучавайки определена тема, учениците се връщат в историческата част на начина, по който се е зародило съответното производство. Много често то е свързано с някакъв вид занаят. Там имат възможност детайлно да се запознаят с определена дейност.
В Министерство на просветата не само се коментират научни изследвания, които доказват връзката между творческата дейност с ръце и сърце, и изграждането на една по-добра и хуманна личност. Това е залегнало в парадигмата, която ние приемаме, че учебният процес трябва да бъде трансформирана от тази лекционна дейност от страна на педагозите в мотивиране на учениците да бъдат активни. Децата да създават, да практикуват дейност, с която да достигат до част от познанието чрез реални творчески действия. Смисълът на компетентностният подход е залегнал по всички учебни предмети във всички учебни програми. Опитваме се да го развиваме у учителите чрез увеличаване на тяхната компетенстност и насърчаване на проектно базираното обучение. В него учениците изработват проекти, а след това ги реализират по различни креативни методи.
Промените в учебните програми са в посока възстановяване на леко скъсаната връзка между теория и практика. Работи се активно за използване на времето в извънкласните дейности, в които учителите могат да развиват точно този тип умения на учениците.
Най-важното е, че колегите успяват да събудят съответния интерес у учениците. И това е много съществен момент от процеса, защото каквито и политики да води правителството и Министерството на образованието, истинският двигател на целия процес е учителят. Той трябва да запали искрицата на знанието, интереса и мотивацията във своите ученици.
Ето защо искам да благодаря на всички колеги, които успяват да го правят. Ние подкрепяме и се опитваме да провокираме процеса колегите да стават по-креативни, за да развиват уменията и способностите на учениците, за да познават и уважават народните занаяти.
