Винаги съм се чудил г-жа Беновска журналист ли е или илюзионист?
Особено след като показа номера с ябълките.

Великият маг Дейвид Копърфийлд примерно е господ в изчезването: дели тялото на две, тича без крака, лети без криле. Той е истински фурор в света на илюзиите – въвежда в заблуждение милиони и за 30 години натрупва от телевизионни спектакли почти 1 милиард долара.

Г-жа Беновска – обратното – нейният коронен номер е неочакваната поява, а най-великата илюзия – да заблуди милиони, че функцията й в живота е да задава неудобни въпроси.

Г-жа Беновска също може да натрупа милиард и да напъха Копърфийлд в жабката на перления си рейндж роувър – само да има достатъчно уплашена публика – премиери, министри, политически лидери, богати бизнесмени – всеки, готов да се отплати както може за комфорта да бъде извън обсега на ябълковия обстрел.

Завършила ВИТИЗ, г-жа Беновска нахлу с взлом в голямата журналистика и се превърна в режисьор на политическия живот. Винаги наточена с нов тоалет, запомнящо се бижу, прическа и маникюр, тя е първа на микрофона.

Предаването й може да се гледа и от 17 души, и рейтингът му да е 0,2 пункта, но от министър-председател до последния гард от НСО всеки я приема толкова на сериозно, че както казват по-опитните невролози, вече и да искаш, не можеш да й спреш ябълките.

Г-жа Беновска не е нито режисьор като режисьор, нито сценарист като сценарист, нито журналист като журналист.

Г-жа Беновска е феномен – както може да ти вдигне мерника, така може да ти скрие и парите, ако ще и по програма за комуникационни стратегии да е. Кой ще й откаже, когато примамва с микрофон в лявата ръка и жонглира с добре узряла ябълка в дясната.

Миг невнимание и микрофонът се обръща – днес е мила фея, утре – строга господарка. В понеделник те издига, във вторник те събаря. Представлението никога не свършва.

Г-жа Беновска те държи на нокти – не знаеш ни къде започва, ни къде свършва голямата илюзия – дали да я съжалиш и да й викнеш Бърза помощ с голяма инжекция и бял костюм без ръкави, дали да й пратиш данъчни.

Нейните зрители я мислят за смела – за символ на безстрашната журналистика – че кой друг е замерял някога президенти на пресконференции у нас? И г-жа Беновска се вдъхновява, надъхва. И всяка сутрин вижда в огледалото насреща поне Ориана Фалачи*.

Но как да се избистри съзнанието й, като получава легитимация от премиери, през министри до лидери на големите партии? Как да й отнемеш акредитацията и ябълките, като си има свое радио, свое телевизионно предаване, а на гърдите й отпред виси истинска прескарта?

Репортер от върха на токчето до последната руса къдрица, г-жа Беновска изглежда най-екзотичният символ на паралелната журналистика – тази със скрита бухалка зад гърба. Същият стил журналистика, която сътвори и „скандала” с голите снимки на директора на 51-о училище.

Да, онези голи снимки, които се оказаха фалшиви. Които прокуратурата с такъв хъс се хвърли да проверява. Но когато се оказаха манипулирани, разследването рязко бе прекратено. А какво ще се случи с вестника, който ги публикува? Някой ще носи ли отговорност за нечистоплътната лъжа?

Значи, когато един учител си направи голи снимки, това е някакво чудовищно престъпление, щом интригува така прокуратурата, а когато едно издание публикува фалшиви фотоси и публично урони престижа и достойнството на някого, това не е нищо? Просто личен проблем на прецакания?

Питам, защото, когато, българските вестници, телевизии и сайтове с история, с журналисти, които не се крият зад псевдоними, засегнат нечий интерес, веднага получават съдебна призовка. А тези с празните редакционни карета – никога.

А за примитивните им читатели и зрители остава усещането за смела журналистика. Те зяпат с трескава възхита летящите ябълки и няма как да знаят, че въпросният учител е един от спряганите кандидати за бъдещ министър на образованието. И зад „скандалното разследване“ срещу него стои елементарна поръчка – някой е платил в редакцията, за да бъде директорът на училището злепоставен. За да не стане след време министър.

Виждате колко е тънка понякога границата между фалшивите и истинските новини и между илюзионистите и журналистите.

И не се тревожете, светът днес нямаше да е различен, ако Беновска беше библейската Ева. Тя със сигурност щеше да яхне ролята на Адам…

* Италианска журналистка и писателка, военен кореспондент, книгите й са преведени на повече от 20 езика.

Слави Ангелов
„168часа“