87,80% от жителите на италианския град Варна определят като свой майчин език немския. Едва 11,18% смятат за свой роден език италианския. Има и 1,02% от варненци, за които роден език е ладинският (ретро романски – бел. ред.).

Според демографските данни през последните 100 години жителите на град Варна са се удвоили. През 20-те години на миналия век те са били 2 164 души. През 2011 г. преброяването вписва 4 253 варненци.

Препитанието на местните е занаятчийство. Варна е най-известна с традициите си в производството на облекла.

До края на 20-и век градът се обслужва от Бренерската железница. След като експлоатацията й е преустановена, остава Клубът на железничаря, който работи и до днес.

Кметските мандати са 5-годишни. От 2005 до 2010 г. градоначалник е Йозеф Зигмунд. След това за градът отговаря Андреас Шацер. Програмата му за управление 2020 – 2025 г. е одобрена от Общинския съвет през ноември 2020 г. Градската администрация е от 49 души.

На сайта на общината има информация досущ като на българската община Варна – ръководство, контакти, списък на чиновници, приемни, работно време, общински съветници, дневен ред, включително и звукови записи на заседанията, както и дежурни услуги – лекари и аптеки. От тм разбираме, че Общината участва в програмата за прозрачно управление.

Общината има свое издание – общински бюлетин на всеки 3 месеца.

На изток от Варненското езеро, в производствена зона „Форч“, десетилетия е функционирал барутен склад. В него са съхранявани експлозиви и главно противотанкови мини. Използван е до 90-те години на миналия век, след което е изоставен, а впоследствие е разделен на две зони (северна и южна) с гражданска ограда, минаваща и над няколко бараки, където са били съхранявани експлозивите. На юг от милитаризираната зона е квартирата на маршала, който пазел барутния склад.

Бившият барутен склад край Варна, Италия – Снимка Уикипедия

Най-старата сграда с обществено ползване е църквата Сан Джорджо (Св. Георги – бел. ред). Енорийската църква се намира над центъра на града. Най-ранното, запазено към момента споменаване е през 1325 г. През 15-ти век е била обект на разширения и по този повод е построена презвитериалната част, заедно с камбанарията. От петте налични камбани последната е поставена през 1733 г. По време на Първата световна война четири камбани са реквизирани от австрийците и са заместени с нови през 1925 г. 343 години са били необходими, за да се сдобие храма със свой свещеник. 

Църква Св. Георги във Варна е построена поне 200 г. преди първото запазено към момента споменаване за нея – 1325 г.

Църквата е в готически стил, характерен за периода, в който е преустроена. Традиционната фронтонна фасада е фланкирана отляво от внушителната структура на параклиса, завършваща с купол с шестоъгълна основа и пирамидален покрив. Камбанарията е разположена от същата страна, във вдлъбната позиция. Фреската от дясната страна е от голям исторически и художествен интерес и изобразява Коронацията на Мария , дело на Леонардо от Бресаноне. 

Сградата се състои от главен и страничен – вляво, кораб.  Главният олтар е монументален, обогатен от олтарния образ, изобразяващ Свети Георги пред Христос Спасителя и Свети Флориан от Якоб Дженевейн.

На страничен олтар отляво са статуите на Свети Йоан Евангелист и Свети Йоан Кръстител, а в центъра на олтара е изобразен Добрият пастир . На другия олтар важен скулптурен бюст на Мадоната с младенеца, който е особено почитан и превръща тази църква в дестинация за поклонение.