Добричката епопея да се изучава в часовете по история в училище, за да знаят всички българи героичното минало на Добруджа и как е постигнато Второто българско Съединение.

Това поиска публично председателят на Общинския съвет Иво Пенчев от министъра на образованието Красимир Вълчев. По време на срещата в Добрич висшият чиновник пое ангажимент историческите факти да станат част от образователната програма.

Блиц интервю с председателя на ОбС-Добрич, Иво Пенчев:

– Господин Пенчев, на днешната дата се навършват 70 г. от смъртта на маршал Толбухин, чието име Добрич носи в продължение на близо 41 г. Защо според Вас името на Добрич е променено в Тоблухин?

– След много разговори с историци и конкретно с Радослав Симеонов, след многократно прочитане на действията през 1916, 1940 и 1944 г. стигам до заключението, че град Добрич на този ден е преименуван за наказание и назидание на целия български народ от тогавашния Съветски съюз.

Целта – да смажат спомена за Добричката епопея през 1916 г. Тогава български войския са победили руските войски, които са били в контингента на румънската армия.

Една интересна информация. Именно тогава, през 1916 г. лейтенант по онова време, лейтенант Толбухин се е сражавал на страната на Румъния срещу ген. Колев. И е бил победен. През 1944 г. когато Трета руска армия влиза в Северна Добруджа при Силистра и няколко дни по-късно и в Добрич, първият въпрос на вече маршал Толбухин е: „Къде е гробът на ген. Колев?”

Пет години по-късно името на Добрич е променено в Толбухин. На този ден – 17 октомври 1949 г. Добрич е преименуван в Толбухин. Това според мен е наказание към родовата памет. Към духа на цяла Добруджа. На българите.

И не случайно на 25 септември 1990 г. с указа на президента Добрич отново получи своето достойно име.

За мен е напълно непонятно как може да има хора, които искат отново и с умиление да се връща старото име на града. Не, това няма да се случи!

– Вие, като председател на общинския свет, какво правите за запазването на родовата памет, за създаване на самочувствие у добричлии?

– От доста време насам в Общинския съвет сме идентифицирали, че Добрич не е само инфраструктура, не е само асфалт, не е само улици! Добрич е родова памет! Добрич е историческа заможност!

Не случайно преди година след решение на ОбС и след решение на Народното събрание, Добрич получи статут на Град на българската бойна слава. Искрено благодаря на всички народни представители, които единодушно гласуваха и узакониха нашето предложение! Добрич и Тутракан за първи път получиха такъв статут в историята на Република България.

Ние продължихме тази родолюбива инициатива, като поискахме от държавата си сградата на старата жп-гара. За да може в нея да разположим исторически комплекс, който точно да разказва за онези отминали исторически събития.

Нещо повече.

Преди няколко дни министърът на образованието Красимир Вълчев посети Добрич по покана на народните ни представители. Пред цялата аудитория споделих с него, че две седмици по-рано Добрич е отбелязал своя градски празник – 25 септември. 25 септември т.г. се навършиха 79 години от присъединяването на нашата Южна Добруджа към България.

Никой в страната не разбра за този акт.

За добруджанци това е второто Съединение на държавата. Никой в България не знае за Тутраканската и за Добричката епопея. За това поисках от министър Вълчев да поеме ангажимент тези исторически факти от историята на Добруджа в своята славна част, да залегнат в учебниците по история и да се изучава в училище. Защото няма как да се сърдим на събратята ни българи, че не знаят за това, след като не се изучава в училище.

Защото не се изучава? Защото преди 30 години не беше политически правилно да се знае, че българи са войювали с руснаци и са ги победили.

Този ангажимент, който министерството поема в лицето на министър Вълчев, е за мен една от най-големите победи като председател на Общинския съвет, които съм извоювал за нашия град.