Не само барон Кристиян Герсдолф – кръстил замъка си Варна, но и писателят Ханс Андерсен се чувства в България, като в Дания. Той посещава страната ни през 1841 г. по време на своето европейско пътешествие и описва впечатленията си в пътеписа „Пътуване по Дунава“, който е част от сборника му „Базар на поета“.

Докато пътниците се оглеждат към румънския град, от другата им страна се открива Русе, който грабва вниманието на Андерсен: „От българската страна се издигаха жълти скали, насочихме се към тях и докато все още виждахме искрящото кубе в Гюргево, стигнахме до къщи и градини, образуващи предградието на важния български град Русчук; множество минарета, издигащи се плътно едно до друго ни показа, че това ще да е град на вярващи хора.“

На следващата сутрин авторът на „Малката кибритопродавачка“ прави интересно сравнение между България и своята родна Дания.

„Утрото е толкова прекрасно! Каква зелена, ширнала се долина! Колко хубаво ухае сеното! Дали не сме в Дания? Погледни само, какъв венец от цветя! Виж, обрасли с трева хълмове и долмени като в Зеландия! Човешка ръка ги е сътворила! Всичко е толкова идилично, толкова датско – и все пак не сме в Дания! Зелената долина, където сеното излъчва своето ухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България!“

Възхищение от българската природа се среща из целия пътепис, но може би най-ясно е изразена в следния параграф, който сравнява Стара планина с Алпите: „Летни облаци ли са това, високо над хоризонта на България? Често съм виждал такива облаци над зелените поля на Дания. Това заснежени планини ли са? Така изглеждат Алпите, погледнати от столицата на Бавария. Но не, това е Балканът! Залязващото слънце позлатява белите заснежени върхове със своите лъчи. Прекрасна планинска земя, величието ти подтиква душата към всеотдайност!“

Писателят обаче недоумява защо европейците емигрират зад океана, когато съвсем наблизо се намира това райското кътче: „Българският бряг се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътят към Ориента.“