В Сърбия, близо до Белград се намира Шабац, който е административен център и с позвището Сръбският Париж. А едно от селата се нарича Варна. В близост до Варна се намира друго село, което се казва Добрич. Науката не е изяснила защо, кога и как се е стигнало до това „огледално“ повтаряне на имена на населени места в България и в Сърбия, макар, че то едва ли е случайно.
На практика най-много шансове за изясняване на ситуацията дава науката топонимия, която изучава географските имена, техния произход, семантично значение, развитие, съвременно състояние, правопис и произношение. На тази база се правят и обосновани предположения за историята на съответното име и местата, които го носят.
Образно топонимията може да бъде представена като огледало на човешката история, тъй като в нея се отразяват народностни названия, исторически събития, своеобразието на домашния бит, занаятите, личните и прякорни имена на хората – собственици на различни стопански обекти или основатели на селища. Най-старите топоними обозначават природните дадености на местността – източници на питейна вода и големите реки, различни особености на релефа, разнообразието на животинския и растителен свят, почвите, слънцегреенето. Топонимите са пазител на езика – съхраняват старинни, изчезнали думи и областни особености на езика, които служат като неоценим източник на сведения за миналото, за което липсват писмени паметници. Бидейки част от народното творчество чрез езика на който са създадени, топонимите служат като машина на времето дори до предписмени времена и ни дават късчета закодирана информация за миналото.
Селища с име Варна има пръснати по целия познат свят. В интернет пространството има сайт посветен на тези селища, като е предоставена и кратка информация за всяко.
Най-близкото селище до Морската столица на България се намира на Балканите – в съседна Сърбия. Забележително е, че в близост до въпросното село Варна има и село на име Добрич.
Според сведенията в Мрежата най-старо известие за съществуване на село Варна в общ. Шабац имаме през 1724 г., когато в манастира край селото (днес не съществува) е бил ръкоположен епископ.
Върху карта от 1822 г. името на село Варна е отразено на кирилица.
Следващото сведение е от 1846 г., когато е извършено преброяване на населението и е записано с 102 къщи и 693 души население.
По-късно на австрийска карта, изготвена от Йозеф Шеда през 1856 г. е отбелязано село Varna и в западна посока от него – село Dobric.
В околността на Варна и Добрич заслужава да се спомене и заселката на име Бугарине (Bugarine). Тя е съставен дял на село Волуяц, разположено в южна посока спрямо Варна. Това название сочи, че тук живеят хора от български произход, дори сега да са изгубили това самосъзнание. Към 2002 г. село Волуяц е с население от 382 души.
ИЗТОЧНИК toponymio.wordpress.com
ВИДЕО light2tube
