Петко Петков – за 45 години в занаята, за него вече няма тайни в дърворезбарството. Майстор е, но е самоук. Уважава и използва българските традиции. В същото време твърди, че постоянно търси нови модели. Имал хиляди разпечатани от интернет дърворезби, животът му нямало да му стигне да изпълни всичко. Зад думите му прозира изключителната любов към дървото и работата с него.

Нямам повече от 2 часа да съм ходил при колеги. Кандидатствах в София – в Академията, във Велико Търново, в Добрич за учители – безуспешно. За това вече се занимавам изключително професионално с дърворезба. Любовта си към дървото взех от баща си. Той е майстор дърводелец. Във Варна по времето, в което бях ученик нямаше паралелки с изучаване на дърворезба. Ходил съм на кръжоци по склуптура. Дарбата си я имам от малък. Започнах да се занимавам с нея в казармата. Работих с едни голуми стругарски длета, които баща ми беше изпратил. Те не бяха точно за този занаят, но с тях работих. Като се уволних баща ми купи цял комплект инструменти от София. Всички номера длета и започнах от „А“, „Б“.

В рода ми преди мен нямаше дърворезбари. Сега вече и дъщеря ми се занимава. Така че, ще има наследници.

По принцип най-лесно се работи на липа. Тя има добри хигроскопични качества. Като се изработи предмета може да се байцва или да се оцвети. Работил съм и на орех, и на дъб, на топола, на бреза. Единствено чамовият материал не става за дърворезба. Само при бялата мура става, но там трябва да е по-обемна поръчката. Работил съм и с чемшир, който не случайно е определен като слоновата кост в дърворезбата. Там могат да се правят миниятюри. И с това съм се занимавал. Навремето правех един модел на ветроход с изключително много дърворезба.

Хората оценяват труда и красивите предмети. Понеже времената са трудни, те нямат пари за всичко, което им хареса.

Ако предметът е по-голям с много дърворезба, изобщо не може да се говори за покупка. Това, което хората могат да си позволят е нещо дребно в рамките на около 100 лв.

Категоричен съм, че и българи, и чужденци ценят работата ми защото всичко е ръчен труд. Знам го със сигурност защото лятото участвам в традиционния панаир в Морската градина, където общувам и с едните, и с другите.

В работата си използвам елементи от традиционните занаяти и българския фолклор. В интернет има много информация. Постоянно се ровя, гледам, нови идеи, прекрасни. Животът няма да ми стигне да направя всичките. Имам събрани с хиляди снимки на дърворезби. Повече наблягам на паната с растителни елементи. Всички са уникати защото ги изработвам само един път. При мен не се хвърля никакъв материал. Всичко се събира, даже малки парченца се събират, получава се някаква форма и по нея рисувам новата творба, като използвам максимално обема на материала.