Село Варна в Челябинска област се намира на уникално място – на границата между Европа и Азия. На малкото късче земя живеят хора от 47 националности и различни вероизповедания. Някои са тук от древни времена, други са пристигнали и са се заселили по-късно. Всеки от тях е донесъл своята самобитна култура, обичаи и традиции.
Селището е основано през 1843 г. като военно татарско-казаческо. Наречено е в чест на превземането от руските войски на българската крепост Варна по време на руско-турската освободителна война. Първоначално в него живеят 431 души, като в състава му влизат три махали. През следващите години в областта възникват още селища с имена на известни градове – Париж, Порт-Артур, Берлин, Лайпциг. Те са наречени в чест на победите на руската армия в Отечествената война през 1812 г. и освободителните й походи. 20-ти век е време на тежки изпитания за варненци. Две войни и последвалите след тях революции оставят дълбоки следи в селото, което понася огромни човешки загуби.
Варненският район се появява на 4 ноември 1926 г., а на 1 февруари 1963 г. е преобразуван в селски район, в чийто състав влизат освен и бившият Чесменски район, Аненският, Великопетровският, Новониколаевският и Полтавския съвети.
Въпреки, че Варна не е голяма по мерките на Русия – около 10 000 жители, тук има редица предприятия, в които си изкарват поминъка местните жители. Заводът „Варнаагромаш“ произвежда селскостопанска техника и части за нея, във „Варненска кариера“ се добиват строителни камъни, гипс и тебешир. На 15 км. от селото пък са мините са добив на мед.
Във Варна преобладава континенталният климат. Зимите са дълги и студени, средната температура през януари е -14,1 градуса. Лятото е късо, термометърът пред юли и август достига до 19,5 градуса.
