Иван Спирдонов публикува в социалната мрежа още едно произведение на прочулия се вече Георги Господинов – член на Управителния свет на Отворено общество, който получава 61% от средствата на Национлен фонд „Култура“ за 2024 г., с които да се преведе на чужд език на „Времеубежище“ – романът, с който той спечели престижната литуратурна награда „Букър“. Според мнозина въпросната творба е посредствено четиво с пропагандна цел. Най-голямата щета от налагането на подобен род автори е възможността да започнем да се съмняваме в достойнствата и на класиците, ставайки свидетели на това как нещо става модно и еталон.
Ето какво пише Иван Спирдонов:
Извинявам се много на всички приятели, ама ако извратенякът, написал тази постмодерна помия е най-голям,най- тачен и най-хвален български писател, ще взема да помисля как да се върна към (северно) македонските си корени, колкото и противно да е това за мен! Защото не е само това стихче. Книгата на същия автор, която взе наградата Букър е нещо подобно. Успях да стигна до 26 – страница и я захвърлих. Лансираната българска тъпотия и перверзия ми идват много в повече. То не бяха Ивосиромаховци, калинтерзиевци, Гнойзита и прочее гнуснописци, от които Хайтов, Емилиян Станев и Радичков щяха да се срамуват, че са им сънародници! За съжаление, същото е и в киното ни. И там изобилства от копирани от запад модели, абсолютно чужди на българина. Затова и повечето ни филми е много трудно да бъдат изгледани до края. Не искам да продължавам, защото ми е много много мъчно …почти колкото ми е мъчно за България и българите и за бездънната духовна дупка, в която пропадаме все повече и повече.
Разбира се, това е мое лично мнение. Не задължавам никого да мисли като мен.
Пак се извинявам на всички!
ПП За да не правим литературан анализ на „Любовно“, ще вметнем само, че да се сравнява най-висшето човешко чувство – любов, с примитива – топче от супа, оцет и горчица – трудно може да се определи като висока поетическа мисъл!
