Съботата преди Великден Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден.

В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим

Според Евангелския текст и тълкувание, направено от отец Дончо:

„А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.
А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него“. (Иоан 11:38-46)
За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.
Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.
Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.
Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.
Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.
При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ ­ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.
Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. „Възкресителят ­ казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение.“

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите и горите, но и празник на момичетата, които лазаруват. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Още в средата на Великденския пост се събират девойки при някоя възрастна опитна жена и започват да разучават лазарските песни, които винаги са свързани някакво благопожелание – за берекет, за добра женитба, добра сполука.

След това в събота на Лазаровден момичетата тръгват от къщата на своята водачка и обикалят цялото село. Когато влязат в някоя къща, те играят специален танц – „буенек“, потропват по земята, за да предизвикат плодородието.

Посрещани са с много любов и радост от всички стопани, дарявани са със сурови бели яйца, брашно и различни други хранителни продукти и са изпращани с благопожелания, защото къща, в която е лазарувано ще бъде щастлива и споходена от късмет.

Ако там има мома или ерген, те ще имат сполучлива женитба, а занаятът на стопаните ще просперира.

В Източните Родопи е познато лазаруване със специално изработена кукла. Преди празника момите се събират в дома на дете сираче и приготвят сами една кукла от кръстачка,  която наричат с името Лазар. Независимо че носи мъжко име, тя е облечена с невестински дрехи и това е символът на празника – преходът, необходим за възкръсването на природата, за  продължаването на природния цикъл, за възстановяването на плодородието, на посевите.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.