Обяснението на Тереза Мей за бомбардировките в Сирия в ранните часове на събота, че те са „достатъчно силни, за да имат възпиращ ефект, но достатъчно слаби, за да не провокират руснаците“, е напълно безсмислено. Това обяснява нежеланието й да го направи и в парламента.
Това беше „бомбардиране на жестовете“, на внимателно подбрани военни инсталации от второ ниво, за да се види, че се прави нещо – но не прекалено много, за да предизвика руснаците.
Доналд Тръмп го нарече „прецизно удари върху цели, свързани с възможностите на химическите оръжия на сирийския диктатор Башар ал-Асад“.
Казано просто – атаките са внимателно насочени не само към минимизиране на цивилните жертви, които толкова често дискредитират подобни действия, но специално е целено те да не предизвикват Владимир Путин в „непропорционален отговор“.
Проблемът за Мей е, че едва ли може да каже нещо подобно в парламента. Тя трябва да изложи хуманитарни и стратегически аргументи относно необходимостта от подкрепа на действията на Тръмп, за да помогне на самата Сирия и да изкорени химическото оръжие.
Такива аргументи не съществуват.
Кръвопролитията и конфликтите в Сирия не са причинени в голяма степен от химически оръжия.
Други оръжия разрушават стотици хиляди хора и техните общности без безнаказаност.
Тръмп, Макрон и Май са изяснили, че нямат намерение нито да се намесват по-широко в Сирия, нито да водят пряк конфликт с руснаците по отношение на химическите оръжия. Така че това не е прелюдия към западната стратегия за сваляне на Асад и за прекратяване на гражданската война или химическото оръжие.
Има ли морален ефект от действието, дори и да не е имало нищо или да се помогне на Сирия? Едва ли. Ние имаме морални задължения спрямо лишените от свобода – и трябва да вземем справедливия си дял от сирийските бежанци, особено децата без родители. Ние не сме го направили. И Мей не предложи да направи това на пресконференцията. Това е наистина срамно бездействие на нашето правителство.
