Българското издание на „Дойче веле“ публикува анализ на Георги Лозанов под заглавие: „Костадинов и Цънцарова: как лъсна страхът, че „царят е гол“. В него авторът излага тезата си, че Костадинов и „Възраждане“ са националисти, но не български.
Ето части от него:
Работата е там, че нашите националисти не са български, а руски. Те си дават сметка, че ще изглеждат като политически „сбърканяци“ дори в очите на русофилите, ако това стане достояние на националната аудитория. Тя трябва да вярва, че Костадинов и сие се грижат за нейните интереси, независимо че защитават тези на Путин, като вадят вода от сто дерета, за да оправдават имперските претенции на руския национализъм и самоотвержено громят жертвите му, обявени от кремълската пропаганда за врагове. На най-преданото руско прокси у нас му е лесно да надува комуникативния си балон с кресливи мнения в социалните мрежи, лайквани и шервани от „фабрични тролове“, както и с монологични изстъпления от парламентарната трибуна, допълнени с късане на кабели и ръгане с лакти. А пораженията, които успяват да нанесат върху общественото съзнание, карат политическите им опоненти да проявяват популистка предпазливост и да ги оставят да играят на спокойствие двойната си игра, та дори заедно с тях да гласуват Путинови закони.
Опасен риск за Костадинов и сие са само журналистите, които не се отказват от професионално присъщата им критическа функция спрямо властта и претендентите за нея. И с разследванията и въпросите си оголват разминаването между реторика и мотиви, тоест политическата демагогия, на каквато българският вариант на руския имперски национализъм е обречен по условие. Точно това вкарва представителите му в паническа агресия, когато усетят журналист, решен да изпълни професионалните си ангажименти. Костадинов се е научил в такава ситуация да раздава словесни крошета напосоки, за да се предпази с тях от насрещен удар, който може да отнесе демагогската му маска. В понеделнишкото предаване се видя, че още не може да дойде на себе си от разследването на Цънцарова за една от началните им христоматийни прояви на демагогия – когато, за да изкарат в угода на Путин, че Западът лъже за ваксините срещу Ковид, се правеха на антиваксъри, докато тайно се ваксинираха.
Костадинов иска репресивните инструменти на диктатурата
Проблемът обаче не опира вече нито до Цънцарова, нито до отделен журналист или медия, защото патологията в публичното поведение на Костадинов е стигнала до точката, от която „противоречи на демократичните ценности“, както се казва в декларацията на bTV. Новият „възродител“ по почина на своя кремълски патрон се е захванал да замести тези ценности със злокобните черти на диктатурата. Първите две от тях, които Костадинов се опитва да налага – засега, без още да се е добрал до репресивните инструменти на държавата – са отмяната на свободата на словото и разправата с несъгласните.
Единствената сигурна гаранция за свободата на словото е независимата журналистика, с чиито стандарти Костадинов не просто не се съобразява, а демонстративно ги потъпква, за да лее руска пропаганда, без някой да е в състояние да му попречи, защото знае, че за по-необразованата публика силният изглежда прав. Същото, впрочем, вършеше в общественото радио Петър Волгин, който си „късаше ризата“, че бил независим журналист, докато издайнически не пристана на „Възраждане“.
Който мисли различно, е за затвора
Костадинов отдавна се заканва да възроди не друго, а Народния съд и лагерите, където да прати политици, журналисти, интелектуалци и други, по обвинение, че са предатели, тъй като искат България да беше западна, а не постсъветска държава. Вече съвсем трябва да му беше „паднало пердето“, когато в понеделнишкото предаване Цънцарова спомена депутат от ПП/ДБ с негативно отношение към „Възраждане“, а Костадинов отсъди, че той е депутат днес, а утре ще е затворник. За да няма съмнение какво ще се случи на българите, ако се вслушат в призива на новите „възродители“ да гласуват за тях.
Когато става дума за откровено антидемократични послания, граждански дълг на медиите е не само да декларират възмущението си, а и да не дават достъп на носителите им. Тук позоваването на плурализма на мненията не действа, защото той е един от демократичните стандарти и когато откажеш да ги спазваш, няма как да се ползваш и от него. Не можеш да се позоваваш на закон, който сам си дерогирал. Време е българските медии солидарно да кажат „сбогом“ на Костадинов.
