За годините в политиката, за задачите, каузите и реализираните обещания към добруджанци, за виждането й, че градът може да се възроди около образованието и за законодателните й инициативи, които вече са част от правилата в живота ни, разговаряме с Деница Сачева – бивш социален министър, депутат и кандидат за народен представител от ГЕРБ-СДС – Добрич.

Госпожо Сачева, 8 години в политиката, промениха ли Ви и в каква посока?

Със сигурност има промяна. Трудно е човек да се самоанализира. Но в политиката ме е научила на дисциплина, че наистина трябва да имам приоритети, за да ми стигне времето за всичко. Когато се налага да направиш такава иерархия на приоритетите, по-лесно се отсяват важните теми.

Бихте ли ни дала конкретни примери за проекти, които сте започнала и завършила успешно?

Основната ми работа по времето, в което бях министър на труда и социалната политика, като изключим това, че трябваше да се овладее ковид-кризата, беше свързана с развитие на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и много се радвам, че заложеното тогава вече е в процес на реализация. Говорим за проекти, които са свързани с ремонти и преустройство на домовете за стари хора в България. Това е голяма, болезнена и важна тема, по която трябва да бъдат взети сериозни управленски решения. Друг такъв проект е да се повишат знанията и уменията по отношение на цифровата икономика. Защото все повече хора ще трябва да могат да разбират как да работят с цифрови технологии не само като потребители, но и като създатели. За това проекта, който е насочен към повишаване на дигиталните умения на почти 500 000 души вече набира скорост и съвсем скоро ще може да се реализира. Когато се случват такива неща това ме радва.

Кои са най-значимите успехи, с които се гордеете?

Много неща се случиха в политиката за времето, в което съм била не просто участник, а и основен двигател. Такива са темите за 50 000 деца, които бяха върнати отново в клас. По тях работихме в екип с Министерството на образованието. По време на ковид-кризата не просто бяха запазени 300 000 работни места, а и хората запазиха своите доходи. Нещо, което не се е случвало в други европейски държави и смятам, че трябва да бъде оценено като благоприятен краен резултат във време, в което беше много трудно. В близко време кратките управленски мандати на народното събрание и кратките правителства не дадоха възможност да се направят големи неща. Въпреки това, смятам, че свързаните с осиновяванията промени в семейния кодекс, които направихме с колегата от ПП – ДБ – Христо Петров, са съществени. Завинаги се реши проблема на всички наши известни изпълнители – чийто документи са изчезнали в Концертна дирекция и въпросът с техните пенсии висеше. Това беше важно не само за самите тях, но и за техническия персонал, който е работил с българските музикални легенди. Решаването на този проблем говори за себеуважението ни като държава. Ние трябваше да докажем, че талантът има значение и трябва да бъде пазен и оценяван. Ако искаме да се развиваме напред, ако искаме да имаме благополучие, ако искаме да скъсаме с миналото и наследството на ДС, то ние наистина трябва да се грижим много повече за талантите и да говорим колкото се може по-малко за слабостите. Защото слабите места не трябва да бъдат инструмент за управление. Талантът трябва да бъде нещото, което движи хората.

Имахте ли каузи в полза на Добрич през годините и какво се случи с тях?

От всичко, което съм чула, наблюдавала и анализирала винаги проблем за област Добрич е пътната инфраструктура. В Добрич движението е начин на живот. Всеки ден хората пътуват, за да отидат от едно на друго място на работа, на училище и разбира се, за да се поддържат различните социални връзки в обществото. За тази година в държавния бюджет, благодарение и на усилията, които аз лично положих, има заложени проекти за над 108 млн. лв. Част от тях са с вече подписани споразумения и предстои реализацията им. Пътната инфраструктура остава един от основните проблеми, върху които ще се работи и в бъдеще. В личен план каузата ми за медицинския колеж и медицинския факултет ми е много близка. Моите баба и дядо бяха лекари. Той беше преподавател в медицинския университет. Още срещам хора в Добрич, които са учили при него и с благодарност помнят името му. В този смисъл имам дълбок личен семеен мотив да се случи това. Втората причина е, че аз наистина смятам, че образованието може да се превърне в крайъгълен камък за Добрич. Всички казват, че Добрич няма много млади хора. Не се задържат тук младите хора. Превръщането на Добрич в център с качествено образование може да бъде изключително важно за привличане на млади хора и техните семейства. Дойдат ли тук младите хора, ще бъдат полезни на работодателите. Аз съм убедена, че в града има много преподаватели и учители, които предлагат изключително качествено образование. Това не е въпрос на налагате по политическа линия, а е всеизвестен факт, че много хора са отгледани, изучени и образовани в Добрич. Това, че голяма част от тях за съжаление не са в града, не би трябвало да бъде повод за униние. Точно обратното. Във времената, в които всичко може да се случва без физическо присъствие, ние можем да използваме тези умове, тази енергия на хора, израсли тук да я обединим и да направим така, че тя да работи за Добрич. Образованието е една от силните страни на Добрич и имаме възможност да я превърнем в ключов капитал, около който да развием нашия град.

Въпросите зададе Калинка Пенчева